Григор Пърличев
български възрожденец, учител, писател и преводач (1830-1893) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.[2] Пърличев е един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в града през 60-те години на XIX век.[3][4][5] Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си „Ὁ Ἁρματωλός“ (1860). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература,[3][6] както и на първия превод (частично запазен) на Омировата „Илиада“ на български.[7]
Григор Пърличев | |
български възрожденец, учител, писател и преводач (1830-1893) | |
Роден | Григор Ставрев Пърличев
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Атински университет |
Литература | |
Период | 1860 – 1893 |
Жанрове | поезия, публицистика |
Известни творби | Автобиография Ο Αρματωλός Σκεντέρμπεης Песен за унищожението на Охридската патриаршия |
Награди | първа награда на поетическия конкурс на Атинския университет (1860 г.) |
Семейство | |
Съпруга | Анастасия Узунова |
Деца | Константинка Пърличева[1] Луиза Пърличева[1] Кирил Пърличев[1] Деспина Пърличева[1] Георги Пърличев[1] |
Други роднини | Кирил Пърличев (правнук) Петър Манев (внук) Христо Попсимов (внук) |
Григор Пърличев в Общомедия |
Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век“.[8] В творчеството си самият Пърличев се определя като българин.[9] Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“.[3][5]