![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/HillGraham1969Aug.jpg/640px-HillGraham1969Aug.jpg&w=640&q=50)
Греъм Хил
From Wikipedia, the free encyclopedia
Греъм Хил (на английски: Norman Graham Hill) е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.
Греъм Хил | |
![]() | |
Роден | 15 февруари 1929 г. |
---|---|
Починал | 29 ноември 1975 г. (46 г.) |
Националност | ![]() |
Кариера | |
Активност | 1958-1975 |
Отбори | Лотус БРМ Брабам Хил |
Състезания | 179 |
Шампион | 2 – 1962, 1968 |
Победи | 14 |
Подиуми | 36 |
Точки | 270 |
Първи позиции | 13 |
НБО | 10 |
Първи старт | 1958 ГН Монако |
Първа победа | 1962 ГН Нидерландия |
Последна победа | 1969 ГН Монако |
Последен старт | 1975 ГН Монако |
Греъм Хил в Общомедия |
Греъм Хил има две световни титли във Формула 1 (1962 и 1968 г.), печелил е Гран при на Монако, Индианаполис 500 и 24-те часа на Льо Ман – нещо непостигано отново до днешни дни. Той става и остава първия и единствен до днес пилот, добрал се до Тройната корона на моторните спортове.[1]
Синът му – Деймън Хил също печели шампионска титла във Формула 1, през 1996 година.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg/640px-HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg)
Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години. [1]
През 1966 г. печели Индианаполис 500. [1]
През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди. [1]
Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи. [1]
Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа. Съпругата му Бети, синът му Деймън и двете му дъщери остават във финансово затруднено положение, защото застраховката живот не покрива такива случаи. [1]