From Wikipedia, the free encyclopedia
Гостиражни (на македонска литературна норма: Гостиражни) е село в община Долнени на Северна Македония.
Гостиражни Гостиражни | |
— село — | |
Гарата в Гостиражни | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Долнени |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 896 m |
Население | 108 души (2002) |
Пощенски код | 7506 |
Гостиражни в Общомедия |
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападните поли на Бабуна.
Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов смятат, че първоначалната форма на името е Гостиражда притежателно прилагателно с жд от dj с притежателен суфикс -jā ж. р. (според вьсь „село“) от *Gostiradja, производно от личното име Гостирад, като е сравнимо чешкото лично име Hostirad. Днешната форма Гостиражни е еволюирала през Гостираждьне, нагодено към средния род на село. Сравними са сръбското селищно име Гостирадићи, полските пол. Gościradz, Gościradów и чешкото Hostěradice.[1][2]
Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVI – XVII век като Гостиражда и Гостиражни.[2]
В XIX век Гостиражни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гостирани (Gostiragni) е посочено като село с 36 домакинства и 146 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гостиражни е населявано от 272 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гостиражни (Гострач) е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостиражни има 360 българи екзархисти.[6]
В селото функционира и народно основно училище с име „Крали Марко“ в периода на българското управление през 1941-1944 година.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Гостиражни е включено в Костинската община и има 437 жители[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гостиражне като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година Гостиражни има 108 жители – 45 македонци и 63 албанци.[10]
Църквата в селото е „Свети Атанас“.[11]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.