селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Горнѝчево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
Горничево Κέλλη | |
— село — | |
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 година | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Малка Нидже |
Надм. височина | 934 m |
Население | 563 души (2021 г.) |
Горничево в Общомедия |
Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.
Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение – в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3]
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[4]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Горничево и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[5]
В края на XIX век Горничево е чисто българско село. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[7] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия – 480 гърци.[8]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[9]
През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[10]
Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село със 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горничево има 960 жители българи.[12]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горничево е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 185 къщи.[13]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[14] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1344 българи екзархисти.[15]
Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година – Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горничево има 160 къщи славяни християни.[17] През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[18] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва
„ | От 1700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет – Иван Г. Попов и съветници...[19] | “ |
В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[20] Селото пострадва от окупационните власти.[19] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
„ | От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена.[21] | “ |
Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война – 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[22]
Съборът на Горничево е на 15 август – Света Богородица.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Суйницата[23] | Σουϊνίτσατα | Анилио | Άνήλιο[24] | връх на ИЮИ от Горничево (950 m)[23] |
Янков рид[23] | Γιάνκοφρητ | Корифи ту Яни | Κορυφή τού Γιάννη[24] | рид на И от Горничево[23] |
Балов рид[23] | Μπάλοφτημ | Корифи ту Балу | Κορυφή τού Μπάλου[24] | рид на З от Горничево (976 m)[23] |
Чиков рид[23] | Χσίκοφρητ | Корифи ту Цику | Κορυφή τού Τσίκου[24] | рид на З от Горничево[23] |
Стража[23] | Στράζα | Агнандио | Άγνάντιο[24] | връх на СЗ от Горничево (1111,3 m)[23] |
Стегало[23] | Στέγαλο | Георгиу Станголи | Γ. Σταγγόλη[24] | връх на ЗСЗ от Горничево (928 m)[23] |
Занов Арджек[23] | Ζάνωφ Άρζεκ | Хрисотопулу | Χριστοπούλου[24] | връх на ССИ от Горничево (1129 m)[23] |
Шопо[25] или Шопов рид | Σόποφρητ | Корифи ту Соку | Κορυφή τού Σόκου[24] | местност на С от Горничево[25] |
Скочила Страна[23] | Σκότσαλα | Рома Йоану | Ρώμα Ίωάννου[24] | връх на СИ от Горничево (1139 m)[23] |
Църков присой[23] | Τσάρκοφ Πρίς | Анастасиу Рома | Άναστ. Ρώμα[24] | местност на С от Горничево[23] |
Леско полена | Λέσκο Πολένα | Воскотопи | Βοσκοτόπι[24] | местност на СЗ от Горничево[23] |
Цера полена[23] или Церо полена | Τσέρο Πολένα | Тамнотопос | Θαμνότοπος[24] | местност на ССИ от Горничево[23] |
Гаркано Копач[23] или Гаргано Копач[26] | Γκαρκάνο Κόπατς или Γκαργκάνο Κόπατς | Фрахтес | Φράχτες[24] | местност на ССЗ от Горничево[23] |
Богати дол[25] | Μπογκάτι Ντόλ | Трипотамос | Τριπόταμος[24] | река на ССЗ от Горничево[25] |
Злибанов рид[23] | Ζλίμπανωφ Ρητ | Харил. Станголи | Χαριλ. Σταγγόλη[24] | връх на СЗ от Горничево (970 m)[23] |
Роженско[23] | Ρόζεντσκο | Ситариотико | Σιταριώτικο[24] | местност на СЗ от Горничево[23] |
Байрако[23] | Μπαϊρακο | Оросимон | Όρόσημον[24] | връх на ССЗ от Горничево (1016,8 m)[23] |
Козова Кардина[23] | Κόσβα Καρντίνα | Гидовоски | Γιδοβοσκή[24] | връх на ССЗ от Горничево (1105,2 m)[23] |
Честако[26] | Τσέστακο | Дендра | Δένδρα[24] | връх на ЗСЗ от Горничево (921 m)[26] |
Църкова падина[23] | Τσάρκοβα Παντίνα | Исома | Ίσωμα[24] | връх на ССЗ от Горничево (1219 m)[23] |
Ирчкова яма[23] | Ίρίτσκβα Γιάμα | Лакес | Λάκκες[24] | връх на ССИ от Горничево (1224 m)[23] |
Милов Арджек[23] | Μήλωφ Άρτζεκ | Анифора | Άνηφόρα[24] | връх на С от Горничево (1288 m)[23] |
Кутлево[23] | Κούτλεβο | Ватулома | Βαθούλωμα[24] | местност на С от Горничево[23] |
Селище[23] или Старо село[26] | Σέλιστο | Палиохори | Παλιοχώρι[24] | връх на С от Горничево (1305 m)[23] |
Пищерата[23] | Μπιστέρτα | Спилия | Σπηλιά[24] | връх на ССИ от Горничево (1542 m)[23] |
Джака[23] | Τζάκα | Зака | Ζάκα[24] | връх на ССИ от Горничево (1606 m)[23] |
Босдо[23] | Μπόσδο | Куфоксилия | Κουφοξυλιά[24] | местност на С от Горничево[23] |
Церо полена[23] | Τσέρο Πολένα | Дриотопос | Δρυότοπος[24] | местност на ССИ от Горничево[23] |
Леско полена[23] | Λέσκο Πολένα | Лептокариес | Λεπτοκαρυές[24] | местност на СЗ от Горничево[23] |
Бързумище[26] или Бързунище[25] | Μπαρζουμέσε | Анифорико | Άνηφορικό[24] | местност на Ю от Горничево[23] |
Порка[23] | Πόρκα | Гурунорема | Γουρουνόρεμα[24] | река на ЮИ от Горничево, приток на Петърското езеро[23] |
Лесища[26] | Λέσιστα | Факотопос | Φακότοπος[24] | местност на ЮИ от Горничево по река Порка[23] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.