Голяма чистка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Голямата чистка (на руски: Большая чистка), или Голям терор (Большой террор), е кампания от политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин в края на 1930-те години с цел да укрепи и централизира властта и да премахне всяка възможна вътрешна съпротива.[1][2]
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Някои автори наричат тези репресии Съветски холокост.[3][4][5] В съветската и руската историография периодът на най-интензивните чистки е наричан също Ежовщина по името на Николай Ежов, ръководител на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД).
Държавният тероризъм е насочен най-вече към политически и военни ръководители. Жертви на чистките са генерали от Червената армия и адмирали от Червения флот, хора на изкуството, писатели, учени, наред с граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Компартията и Сталин.
„Признанията“ са изтръгвани с изтезания, наказанията включват най-често екзекуции за главните обвиняеми, близките и роднините им са пращани в лагерите за принудителен труд на ГУЛАГ, хора от етнически малцинства са подлагани на депортиране. Репресиите са насочени както към висши дейци на управляващата Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), така и към нечленове на партията като кулаци (заможни селяни) и обикновени хора.[1] Срещу тях се организират гонения, свързани с милицейско наблюдение, преследване и пр.[1] През 1937 – 1938 г. са арестувани до около 1,5 милиона души, от които около половината са екзекутирани.[6] Измежду тях са и ръководителите на комисариата Генрих Ягода и Николай Ежов.