Главен мозък
орган, служещ за център на нервната система при всички гръбначни и повечето безгръбначни животни / From Wikipedia, the free encyclopedia
Главният мозък (на латински: encephalon; на старогръцки: ἐγκέφαλος) е главният и най-сложно устроен орган на централната нервна система при хордовите животни, като при черепните се намира изцяло в черепна кутия. Има важна регулираща, обединяваща и координираща роля по отношение функциите на всички други органи.
- Мозък пренасочва насам. За други значения вижте Мозък (пояснение).
2. Таламус (Междинен мозък)
3. Хипоталамус (Междинен мозък)
4. Среден мозък
5. Варолиев мост
6. Малък мозък
7. Продълговат мозък
8. Гръбначен мозък
В ранните периоди от развитието на централната нервна система (ембриогенезата) главният мозък се състои от три т.нар. мозъчни мехурчета – предно, средно и задно. От тях чрез неравно разделяне на предното и задното произлизат пет мозъчни мехурчета. По този начин се дава началото на петте части на главния мозък. Относително най-големият обем на главния мозък у човека е свързан със силното развитие на двете мозъчни полукълба, което обуславя и високото развитие на функциите на централната нервна система.
При повечето безгръбначни животни се наблюдава струпване на нервни клетки в предната част на тялото или в главата. Това образувание също се нарича мозък. Въпреки че няма същия анатомичен и хистологичен строеж като този на хордовите, функцията на мозъка е сходна и съобразена с типа на нисшите животни.