From Wikipedia, the free encyclopedia
Геленджи́к (на руски: Геленджик) е черноморски курортен град в Краснодарски край, Русия. Населението му през 2018 година е 76 830 души.
| Геленджи́к Геленджик | |
| — град — | |
.png)  | |
 | |
  Геленджи́к  Геленджи́к | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Краснодарски край |
| Площ | 123 km² |
| Надм. височина | 30 m |
| Население |  76 830 души (2018) |
| Кмет | Виктор Хрестин |
| Основаване | 1831 |
| Град от | 1915 |
| Пощенски код | 353460–353497 |
| Телефонен код | (+7) 86141 |
| Часова зона | UTC+3:00 |
| Официален сайт | gelendzhik.org |
| Геленджи́к в Общомедия | |
Разположен е край Геленджишкия залив на Черно море, на 93 км северозападно от Туапсе и 31 км югоизточно от Новоросийск.
Едноименната община се простира на 102 км по бреговата линия и покрива площ от 122 754 ха (от които само 1926 ха попадат в границите на град Геленджик). През 2012 г. по оценка населението на града е 54 260 жители, което е увеличение спрямо 1989 г., когато наброява 37 711 жители.
В Античността Геленджишкият залив е малка гръцка колония, споменавана като Торикос. Неизвестен е за много извори от елинистичния период, появява се в римския под името Пагре (Pagrae) през 64 пр.н.е.[1] Колонията е унищожена от нахлуващите хуни, които скоро след това са победени от Зиги. През Средновековието заливът е с търговско значение за генуезките търговци, които споменават за крайбрежното село Мавролака.
Преди Русия да се настани по онези брегове чрез Одринския мирен договор от 1829 г., там кипи оживена търговия с роби между планинското население и Османската империя. Предмет на обичайна търговия са прочутите с красотата си кавказки жени, търгувани срещу злато и други стоки, преди да бъдат отведени в турските сараи. Това е възможно обяснение за името Геленджик (от турското: „gelin“, булка).
През 1831 г. един от първите фортове на черноморското крайбрежие е издигнат в Геленджик. С избухването на Кримската война фортът е разрушен и изоставен, но отново е заселен от казаци през 1864 г., в края на Руско-кавказката война, а селището става известно като станица Геленджикская. Селището е обявено за град през 1915 г.
През 1922 г. фирмите Сава М. Кинтринопуло и Хиков, Дончев и Симеонов внасят в България строителен цимент Геленджик.[2]
През съветския период Геленджик се развива като балнеологичен курорт. Има пясъчни плажове, 3 водни парка, 2 линии за кабинков лифт и 2 православни църкви – от 1909 и 1913 г.
Климатът на Геленджик е със средиземноморски черти – средната януарска температура е 3,5 градуса, а лятото е много топло със средна юлска температура 24 градуса. Въпреки близостта до Новоросийск, студеният вятър бора тук не е така силен, колкото в Новоросийск и е доста по-поносим.
Околностите на Геленджик са забележителни с множеството водопади, долмените, 2 доста стари борова и хвойнева гори и скалата Парус, намираща се на 17 км от сърцето на града.
Крайбрежното село Архипо-Осиповка, администрирано от Геленджик, има пристанище на газопровода „Син поток“. Годишен хидроавиосалон се провежда в Геленджик от 1996 г.
Ангулем, Франция;
Блит, Англия;
Хилдесхайм, Германия.
_(1972).png)
_(1998).png)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
