Херцогството Гелдерн (на немски: Herzogtum Geldern; на нидерландски: Hertogdom Gelre) е образувано през 1339 от Графството Гелден (1096 – 1339) и е територия на Свещената римска империя в Доленрейнския-Вестфалски имперски окръг. Столици на херцогството са Гелдерн, Нимвеген, Арнхайм, Цутфен.
Тази статия е за херцогство Гелдерн. За едноименния град в Германия вижте Гелдерн.
Quick Facts Континент, Столица ...
Close
Гелдерн е причислен през 1548 г. от Карл V първо към новообразувания Бургундиски имперски окръг. През 1581 г. е към държавната общност Седемнадесет провинции.
Графове на Гелдерн / Графове на Васенберг
Дом Васенберг
- пр. 1096 – 1129 – Герхард I (* 1060; † 1129)
- 1129– 1131 – Герхард II (* 1090/95; † 1131)
- 1131 – 1182 – Хайнрих I (* 1117; † 1182)
- 1182 – 1207 – Ото I (* 1150; † 1207)
- 1207 – 1229 – Герхард IV (* 1185; † 1229)
- 1229 – 1271 – Ото II (* 1215; † 1271)
- 1271–(1288) 1318 – Райналд I (до 5 юни 1288 Битка при Воринген; 1310 Privilegium de non evocando; 1316 въстание) (* 1255; † 1326)
- 1318/39 – 1343 – Райналд II (* 1295; † 1343)
Херцогство Гелдерн, 1350 г.
Херцози на Гелдерн и графове на Цутфен
Дом Васенберг
- 1339 – 1343 – Райналд II (Червения) (* 1295; † 1343)
- 1343 – 1361 – Райналд III (Дебелия) (1343/44 опекун: Елеонора от Англия, дъщеря на Едуард III от Англия(?), съпруга на Райналд II) (* 1333; † 1371)
- 1361 – 1371 – Едуард (* 1336; † 1371)
- 1371 – 1371 – Райналд III (Дебелия)
- 1371 – 1379 – (Наследствена война)
Дом Егмонт
- 1423 – 1465 – Арнолд от Егмонт (1423 – 36 под опеката на Йохан II от Егмонт, господин на Аркел) (* 1410; † 1473)
- 1465 – 1471 – Адолф фон Егмонт (* 1439; † 1477) (син на Арнолд и баща на Карл)
- 1471 – 1473 – Арнолд от Егмонт (* 1410; † 1473)
Дом Валоа (Бургундски)
- 1473 – 1477 – Карл Смели (* 1433; † 1477) (1467 – 1477 херцог на Бургундия и др.
Дом Егмонт
- 1477 – 1477 – Адолф от Егмонт (* 1439; † 1477) (2 път)
Дом Хабсбург (Бургундски)
Дом Егмонт
- 1492 – 1538 – Карл от Егмонт (* 1467; † 1538) (син на Адолф)
- Чрез Нидерландската революция е разделено на южна и северна част.
- Прусия (1713– )
- G. A. de Meester, Geschiedenis van de staten van Gelderland, van den oorsprong tot heden. 2 Bände. Wedding, Harderwijk 1864.
- Is. Anne Nijhoff, Gedenkwaardigheden uit de geschiedenis van Gelderland. 7 Bände. Nijhoff, Arnheim 1830 – 75.
- P. Nijhoff, Het voornaamste uit de geschiedenis van Gelderland aan jongelieden verhaald. 2 Ausgabe. Is. An. Nijhoff en Zoon, Arnheim 1869.
ОбщомедияОбщомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Тази статия е за херцогство Гелдерн. За едноименния град в Германия вижте Гелдерн. 
.svg)
