From Wikipedia, the free encyclopedia
Галактична нишка (също галактична стена или комплекс от свръхкупове) са най-големите познати структури във вселената. Те са масивни, нишкообразни образувания с обичайна дължина от 50 до 80 мегапарсека (163 – 261 милиона светлинни години), които съставляват границите между големите празнини във вселената.[1] Нишките са съставени от гравитационно свързани галактики. Частите, в които много галактики са много близко една до друга, се наричат свръхкупове.
В модела Ламбда-CDM на еволюцията на вселената, галактичните нишки образуват и следват мрежовидни низове от тъмна материя.[2] Смята се, че тази тъмна материя диктува структурата на вселената в най-голям мащаб. Тъмната материя гравитационно привлича барионната материя и именно тази „нормална“ материя образува дългите тънки стени на галактичните нишки.
Откриването на структури, по-големи от свръхкуповете, започва към края на 1980-те години. През 1987 г. астрономът Ричард Брент Тъли от Хавайския университет идентифицира това, което той нарича комплекс от свръхкупове Риби-Кит. През 1989 г. е открита Велика стена CfA2,[3] а през 2003 г. и Велика стена Слоун.[4] На 11 януари 2013 г. учени от университета на Централен Ланкашир обявяват, че са открили голяма квазарна група, Huge-LQG, която прави предишните открити галактични нишки да изглеждат дребни.[5] През ноември 2013 г., използвайки гама-изригвания като отправни точки, астрономи откриват Велика стена Херкулес-Северна Корона – изключително голяма нишка с диаметър от над 10 милиарда светлинни години.[6][7][8]
Стандартните нишки имат относително сходни голяма и малка ос по напречно сечение.
Нишка | Дата | Средно разстояние | Размер | Бележки |
---|---|---|---|---|
Косите на Вероника | Свръхкупът Косите на Вероника лежи в едноименната нишка.[9] Съставлява част от Велика стена CfA2.[10] | |||
Персей-Пегас | 1985 г. | Свързана със свръхкупа Риби-Кит, докато свръхкупът Персей-Риби е част от нишката.[11] | ||
Голяма мечка | Свързана с CfA Хомункулус, част от нишката образува част от „крака“ на Хомункулус.[12] | |||
Рис-Голяма мечка | 1999 г. | от 2000 km/s до 8000 km/s в пространство с червено изместване | Свързана с и различна от свръхкупа Рис-Голяма мечка.[12] | |
Нишка около прото-купа ClG J2143-4423 | 2004 г. | z=2,38 | 110 Mpc | Нишка, открита през 2004 г., с дължина на Великата стена. Към 2008 г. това все още е най-голямата структура отвъд второто червено отместване.[13][14][15][16] |
Галактичните стени са видове нишки, които имат значително по-голяма голяма ос от малката ос по напречно сечение.
Стена | Дата | Средно разстояние | Размер | Бележки |
---|---|---|---|---|
Велика стена CfA2 | 1989 г. | z = 0з03058 | 750 Mly дълга 250 Mly широка 20 Mly дебела |
Това е първата открита свръхголяма структура или псевдоструктура във вселената. CfA Хомункулус лежи в сърцевината на Великата стена, а свръхкупа Косите на Вероника образува по-голямата част от структурата на Хомункулус.[17][18] |
Велика стена Слоун | 2003 г. | z = 0,07804 | 433 Mpc | Това е най-голямата позната галактична нишка,[17] преди да бъде задмината от откритата 10 години по-късно Велика стена Херкулес-Северна Корона. |
Стена Скулптор (Южна стена) | 8000 km/s дълга 5000 km/s широка 1000 km/s дебела в пространство с червено изместване |
Стената Скулптор е „успоредна“ на стената Пещ и „перпендикулярна“ на стената Жерав.[19][20] | ||
Стена Жерав | Стената Жерав е „перпендикулярна“ на стените Пещ и Скулптор.[20] | |||
Стена Пещ | Част от тази стена е купът Пещ. Стената е „успоредна“ на стената Скулптор и „перпендикулярна“ на стената Жерав.[19][20] | |||
Велика стена Херкулес-Северна Корона | 2013 г. | z ≈ 2[7] | 3 Gpc[7] | Най-голямата известна структура във вселената.[6][7][8] |
Големите квазарни групи (ГКГ) са едни от най-големите познати структури във вселената.[21]
ГКГ | Дата | Средно разстояние | Размер | Бележки |
---|---|---|---|---|
Клоус-Кампусано (U1.28, CCLQG) |
1991 г. | z=1,28 |
|
Това е най-голямата известна структура във вселената от 1991 до 2011 г., когато е открита U1.11. |
U1.11 | 2011 г. | z=1,11 |
|
Най-голямата известна структура във вселената за няколко месеца до откриването на Huge-LQG. |
Huge-LQG | 2012 г. | z=1,27 |
|
Най-голямата известна структура във вселената[21][22] до откриването на Велика стена Херкулес-Северна Корона година по-късно.[7] |
Име | Дата | Средно разстояние | Размер | Бележки |
---|---|---|---|---|
Риби-Кит | 1987 г. | 1 милиарда ly широк 150милиона ly дълбок |
Съдържа свръхкупа Дева и Местната група. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.