![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Bistrilitsa-memorial-Berkovitsa-Uprising-May-1836.jpg/640px-Bistrilitsa-memorial-Berkovitsa-Uprising-May-1836.jpg&w=640&q=50)
Въстания в Северозападна България (1833 – 1841)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въстанията в Северозападна България е събирателно название на няколко бунта на българите в Османската империя през първата половина на 19 век. Тези въстания са насочени главно срещу местни османски управници и тяхното нежелание за прилагане на поземлена реформа. Българските въстания в тази част на страната са поощрявани от сръбската държава с цел преминаване на въстаналите нахии под юрисдикцията на сръбската автономия. В повечето случаи сръбската намеса довежда до разочарование и страдания за българите, тъй като сръбските власти активно сътрудничат на османската държава при потушаването им, винаги когато това е в изгода на сръбската държава.
- За друго въстание в региона през 19 век вижте Въстание в Северозападна България 1850.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Въстания в Северозападна България | |||
![]() Паметна плоча за Голямото Берковско въстание на Манчо Пунин от май 1836 г. в село Бистрилица | |||
Страни в конфликта | |||
---|---|---|---|
|
Двуличното поведение на сръбските власти към самостоятелните български освободителни борби (Първа българска легия, Димитракиева буна и Хаджиставрева буна) отчуждава българското националосвободително движение и задграничният център на българската революционна емиграция се пренася през 60-те и 70-те години на 19 век в Румъния.
В това отношение е показателен случаят с организираната от Иван Кулин Зайчарска чета (около 500 души), преминала в българските земи от Сърбия на 20 юли 1867 година. Окръжният управител на Княжевац Йоца Наумович предупреждава турските власти за действията на българите и четата е обградена блозо до село Раковица от изпратена от Видин турска войска. В решителния момент четниците са нападнати в гръб от сръбска милиция начело с Йоца Наумович и разбити, като повечето от тях са хвърлени в сръбски затвори.