Швейцарската армия (немски: Schweizer Armee, френски: Armée suisse, италиански: Esercito svizzero, ретромански: Armada svizra, официално название на английски: Swiss Armed Forces) представлява въоръжените сили на Швейцарската конфедерация. Армията включва щабквартира (с два щаба), два вида въоръжени сили (сухопътни войски и военновъздушни сили, като страна без излаз на море Швейцария няма ВМС), две единни организации за оперативна и тилова поддръжка (свързочно и логистично командване) и една организация, обединяваща военнообразователните структури (Висше кадрово обучение на Армията).
Quick Facts Видове ВС, Ръководство ...
Швейцарска армия
Schweizer Armee Armée suisse Esercito svizzero Armada svizra
Герб на Швейцария и емблема на Швейцарската армия
Видове ВС
Сухопътни войски Военновъздушни сили База за командна поддръжка на Армията Логистична база на Армията Висше кадрово обучение на Армията
Армията разчита на голям брой наборници (военната повинност не е отменена, за разлика от повечето европейски държави). Граничната охрана се осъществява от военизиран Граничен охранителен корпус към Министерството на финансите, а не от въоръжените сили. Шеф на армията е корпусен командант Андре Блатман. Швейцарската армия има дълбоки военни традиции, дълга история и утвърден международен престиж.
Териториална организация на Швейцарските сухопътни войски през Студената война – 1-ви, 2-ри и 4-ти Полеви армейски корпус, 3-ти Планински армейски корпус.
Военното дело е неотменна и основна част от историята на Швейцарската конфедерация, то я предхожда и всъщност е катализатор за формирането ѝ. Предвид централното разположение на Швейцария на континента тя е със стратегическо значение още от Древността. Разположените на тези територии римски легиони пазят Апенинския полустров от набезите на варварските народи – първо келтите, а след тях и готите. Тези гарнизони стават центровете, около които възникват най-старите швейцарски градски селища. По-късно настъпват размирните Тъмни векове на ранното Средновековие и разпокъсването на политическата карта на Европа, комбинирано с трудната дотъпност на Алпите води до изолация на алпийските общности и на уникален път за развитие, за голяма част от тях встрани от феодалните порядки на останалата част на континента.
Когато политическата сила на Хабсбургите и Хоенщауфените в Централна Европа се централизира и засилва те предприемат военни походи, за да препотвърдят номиналната си власт над швейцарците. Швейцарските кантони започват да се обединяват пред външната заплаха и именно военната взаимопомощ за отразяването на външна агресия, скрепена с клетвен съюз между кантоните Ури, Швиц (от който идва и името Швейцария) и Унтервалден от 1291 г. се счита за рождението на швейцарската държавност. Хабсбургите претърпяват няколко значителни поражения, които предизвикват изненада в целия континент, тъй като по това време армията на Свещената римска империя е смятана за най-силната в Европа. Извоюваната репутация води нови и нови алпийски кантони в рамките на Конфедерацията, а също така и прави швейцарските войници желани наемници в армиите на европейските монарси. Те се бият доблестно и високоефективно за своите работодатели, макар че швейцарски наемни войскови контингенти в случаи, когато са в два противникови лагера на бойното поле отказват да воюват помежду си. Практиката на наемничеството става толкова честа, че кантоните започват да я забраняват със закони. Преминаването на европейските армии от наемни към наборни до голяма степен я прекратява, макар швейцарски гвардейци на френска служба да бранят крал Луи XVI при щурма на двореца Тюйлери, а до днес личната почетна гвардия на Папата е съставена от бивши швейцарски военнослужещи от католическите кантони.
Военните конфликти между кантоните са изключително редки, но все пак има такива случаи, последният от 1849 г. основно между протестантските и католическите кантони. Швейцария поддържа дългогодишна политика на въоръжен неутралитет. Тя го запазва и през двете световни войни. Изолираността на страната по време на Първата световна война довежда до продоволствена криза и за да бъде избегната такава ситуация в бъдеще се стига до куриозната ситуация континентална страна като Швейцария, без излаз на море или океан все пак да разполага с мореходен търговски флот, базиран в пристанищата на Базел на река Рейн. През Втората световна война страната също запазва неутралитета си, както и през Студената война – междублоковото противопоставяне между капиталистическия и социалистическия лагер. Швейцария не взема страна, но неутралитетът ѝ става причина Конфедерацията да стане арена за игрите на разузнавателните служби на двата лагера, както и предпочитано местоположение за размяна на заловени шпиони.
След края на Студената война и настъпилото разведряване, в условията на намаляващи военни разходи, Швейцарската армия се преориентира основно към вътрешни мисии за помощ на населението при бедствия и аварии и външни мисии за мироопазване и стабилизация.
Държавното устройство на Швейцарската конфедерация е доста своеобразно, както от останалите европейски държави, така и в световен план. Швейцария е федерация от 26 кантона, в която отбраната е прерогатив на федералните власти. Страната е парламентарна република, в която липсва разграничението между правителство и държавен глава, тъй като седемчленният Федерален съвет (Bundesrat) изпълнява и двете функции. Постът на федерален президент на Швейцария е напълно церемониален, срокът на мандата е една година и съществува единствено с цел отделен член на Съвета да представлява колективния орган в задгранични визити. В рамките на Швейцария седемте федерални съветници (официалното название на членовете му, на немски език използваното название също е Bundesrat) са напълно равнопоставени. Наред с това всеки един от федералните съветници е едновременно и федерален министър със свой ресор. В случая на въоръжените сили това е федералният съветник с ресор Федералния департамент за отбрана, гражданска защита и спорт (немски: Eidgenössisches Departement für Verteidigung, Bevölkerungsschutz und Sport, френски: Département fédéral de la défense, de la protection de la population et des sports, италиански: Dipartimento federale della difesa, della protezione della popolazione e dello sport, ретромански: Departament federal da defensiun, protecziun da la populaziun e sport), официалното название на министерството.
ФЕДЕРАЛЕН ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ОТБРАНА, ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА И СПОРТ (Берн)
Гренадирски батальон 20 (Grenadier Bataillone 20 (Gren Bat 20)) (резервисти)
Гренадирски батальон 30 (Grenadier Bataillone 30 (Gren Bat 30)) (резервисти)
Гренадирски батальон 40 (Grenadier Bataillone 40 (Gren Bat 40)) (резервисти, учебен)
Специален отряд на Военната сигурност (военната полиция) (Spezialdetachement der Militärischen Sicherheit (MP Spez Det)) (професионални военни)
Специализиран отряд за въздушен транспорт (Spezialisiertes Lufttransportdetachement) (професионални военни, в състава на ВВС)
Учебен център за специални сили (Ausbildungszentrum Spezialkräfte (AZSK)) (професионални военни и резервисти)
Сухопътни войски (Heer)
Компетентен център за планинска служба (Kompetenzzentrum Gebirgsdienst) (полковник от ГЩ)
Военновъздушни сили (Luftwaffe)
База за командна поддръжка (Führungsunterstützungsbasis (FUB))
Логистична база на Армията (Logistikbasis der Armee (LBA))
Висше кадрово обучение на Армията (Höhere Kaderausbildung der Armee (HKA))
Сухопътни войски (Heer)
Брониран батальон на швейцарските сухопътни войски.Spz 2000 – модерни БМП-та шведско производство.Швейцарско пехотно отделение с БТР местно производство Piranha.Самоходна гаубица М109 на швейцарска служба.
Комендант на сухопътните войски (Kommandant Heer, корпусен комендант (KKdt) Доминик Андрей)
Щаб на сухопътните войски (Heeresstab)
учебни подразделения на щабно подчинение (бригадни еквиваленти):
Учебно подразделение Пехота (Lehrverband Infanterie)
Учебно подразделение Бронетанкови войски / Артилерия (Lehrverband Panzer / Artillerie)
Учебно подразделение Инженерно дело / Спасяване (Lehrverband Genie / Rettung)
Учебно подразделение Логистика (Lehrverband Logistik)
Териториални региони (дивизионни еквиваленти, координират действията за помощ на населението при бедствия и аварии, отговарят за мобилизационната готовност на резервистите, стопанисват военните полигони и стрелбищата на сухопътните войски)
Компетентен център за военна музика (Kompetenzzentrum Militärmusik)
Военновъздушни сили (Luftwaffe)
По време на Студената война организацията на Швейцарската армия следва плана за развитие на силите „Армия 61“ (Аrmee 61), според който военновъздушните ѝ сили са едни от най-многобройните в Европа. Въпреки това те не са отделен вид въоръжени сили. Северната по-равнинна половина от територията на швейцария е разделена в три зони на отговорност, всяка със свой полеви армейски корпус (Feldarmeekorps (FAK 1, FAK 2, FAK 4)). В Южната алпийска част от територията (фактически покриваща над 50% от общата територия на страната) е развърнат 3-ти Планински армейски корпус (Gebirgsarmeekorps 3 (Geb AK 3)). Военната авиация административно представлява съвкупност от два отделни рода войски, събирателно наричани Авиационни и противовъздушни войски (Flieger- und Fliegerabwehrtruppen (FF Trp)), а оперативно е организирана пети армейски корпус, равен по статус с 1-ви, 2-ри и 4-ти Полеви армейски корпуси и 3-ти Планински армейски корпус. Следвайки швейцарската военна доктрина за отразяване на външна агресия чрез даване на забавящи сражения на евентуалния противник и поетапно изтегляне на Швейцарската армия във високопланински укрепени редути, от които да изтощи вражеските съединения и да организира контраатака, авиационният корпус има две различни организации – мирновременна и военновременна. В мирно време активна е само малка част от състава на бойната авиация, осигуряваща охраната на въздушното пространство. Тя е организирана в „Ескадра за наблюдение“ (Überwachungsgeschwader, с щаб в авиобаза Дюбендорф), включваща:
16-а Авиационна ескадрила (Fliegerstaffel 16) с изтребител-прехващачи Mirage IIIS в авиобаза Щанс-Буохс
17-а Авиационна ескадрила (Fliegerstaffel 17) с изтребител-прехващачи Mirage IIIS в авиобаза Пайерн
1-ва Авиационна ескадрила (Fliegerstaffel 1) с леки изтребители F-5E в авиобаза Туртман
11-а Авиационна ескадрила (Fliegerstaffel 11) с леки изтребители F-5E в авиобаза Алпнах
10-а Авиационна ескадрила (Fliegerstaffel 10) с разузнавателни Mirage IIIRS в авиобаза Сион
в мирно време на подчинение на Ескадрата за наблюдение влизат и ескадрила за теглене на въздушни цели за обучение на ПВО, групата за правителствен авиотранспорт и авиоспасителните задачи на вертолетната авиация, прикрепена иначе към армейските корпуси и учебно-бойни подразделения.
Значителен брой ескадрили изтребители и изтребител-бомбардировачи са част от милицията и се мобилизират три-четири пъти в годината за учения от военновременните им авиобази. След края на Студената война Швейцарската армия започва да съкращава щата си предвид намалялата опасност от пълномащабен военен конфликт в Европа. Голяма част от авиобазите са закрити, а повечето летателни апарати са снети от въоръжение. Преди всичко това са последните DeHavilland Vampire и Venom, използвани като учебно и тренировъчни, както и Hawker Hunter, изпълняващи ролята на изтребител-бомбардировачи в Швейцарските ВВС. Функциите на първите са поети от специализираните реактивни УТС British Aerospace Hawk, а на вторите – от модернизирани Northrop F-5E/F Tiger. Грижата, която швейцарците полагат за своята армия и сериозността, с която приемат националната си отбрана ясно е демонстрирана от решението за замяната на остарелите френски изтребител-прехващачи Mirage IIIS, когато на референдум в началото на 1990-те години населението гласува за най-скъпия, но и най-високоефективния кандидат McDonnel Douglas F/A-18C/D Hornet. С приемането на плана за реформа на въоръжените сили Армия 95 (Armee 95) Въздушните войски и войските за ПВО най-сетне получават статус на отделен вид въоръжени сили, изравнен със сухопътните войски и първоначално получават наименованието Flugwaffe, а малко по-късно то е променено на актуалното традиционно немскоезично Luftwaffe. По-късно за замяна на Aerospatiale SA.330J Puma и допълване на по-модерния им вариант AS.332B Super Puma са поръчани модерните средни транспортно-десантни вертолети Eurocopter AS.532UL Cougar, a учебната авиация от турбовитлови самолети местно производство на фирмата Pilatus Aircraft Ltd., представена от самолети Pilatus PC-7 преминава дълбока модернизация и е допълнена от по-модерните Pilatus PC-9 и Pilatus PC-21.
Но днес Швейцарските ВВС са изправени пред сериозни проблеми, свързани с намаляващия бюджет и все по-негативното настроение на населението относно разходите за отбрана, подклаждано и от гражданската инициатива „За една Швейцария без армия“ (Für eine Schweiz ohne Armee), която определя за своя цел цялостното премахване на швейцарските въоръжени сили. Летателните часове на пилотите намаляват, редица авиобази се закриват и прехвърлят за цивилно ползване, стига се до парадокси като този мисиите по „еър полисинг“ да се изпълняват в обичайното работно време от понеделник до петък между 9:00 и 17:00 часаа, свързани с трудовото законодателство. Това става скандално известно на широката общественост след особено унизителния случай от 17 февруари 2014 г., когато Boeing 767-300ER на Етиопските авиолинии извършващ редовен полет от Адис Абеба до Милано – Малпенса с междинно кацане на летище Рим – Фиумичино (Ethiopian Airlines Flight 702), е отвлечен от втория пилот над Судан, навлиза нерегламентирано в швейцарското въздушно пространство, кръжи в него, докато вторият пилот настоява пред кулата в Женева за разрешение за кацане и предоставяне на политическо убежище и каца без разрешение на международното летище Женева – Коантрен едва след като остава с десетминутен горивен запас.[5] Случаят предизвиква сериозен политически отзвук в Конфедерацията, което принуждава Шефът на Армията корпусен комендант Андре Блатман (самият той боен пилот) и Шефът на ВВС корпусен комендант Алдо Шеленберг да признаят, че намаляващите ресурси, отделяни за отбрана правят невъзможно изпълнението на функциите на ВВС в тяхната цялостност. Двамата адресират актуалните проблеми, свързани преди всичко с комплектоването с личен състав, нуждата от подготовка за замяната на застаряващите въпреки скорошните им модернизации многоцелеви изтребители F/A-18C/D Hornet и острата нужда от закупуване на заместник на морално остарелите F-5E/F, чиито двигатели дават чести откази и в които са открити сериозни пукнатини в конструкцията, причинени от умора на материала, свързана с напредналата им възраст. Въпреки това на референдум за закупуването на шведски модерни леки изтребители Saab JAS 39 Gripen, проведен само 3 месеца след случая с етиопския Боинг на 18 май 2014 г., 53,4% от шведските гласоподаватели отхвърлят сделката.[6]
Организация
F/A-18C на Ескадрила 17 „Тигри“ в ефектна окраска.F-5E на въздушнодемонстрационната ескадрила „Швейцарски патрул“.AS 532UL Cougar на швейцарските ВВС.Модерен турбовитлов учебно-тренировъчен самолет Pilatus PC-21.Правителствен самолет Dassault Falcon 900 на Швейцарските ВВС.
Днес основните авиобази на Швейцарските ВВС са пет – основни изтребителни авиобази са немскоезичната Майринген и френскоезичната Пайерн, основна въздушнотранспортна авиобаза е немскоезичната Алпнах, основна учебна и авиоремонтна авиобаза е немскоезичната Емен, а основната авиобаза за начално обучение и за безпилотни летателни апарати е италианоезичната Локарно. На тяхно подчинение са второстепенни авиобази и военнивременни летища, но техните функции са все по-затихващи. Операциите на изтребители от една от основните авиобази – немскоезичната авиобаза Дюбендорф са прекратени преди години, а през 2016 г. същата съдба ще сподели и френскоезичната авиобаза Сион, която ще бъде прехвърлена изцяло на гражданските власти за цивилна експлоатация.[7]
Комендант на военновъздушните сили (Kommandant Luftwaffe) (корпусен комендант (KKdt) Алдо Шеленберг)[8]
служби, подчинени директно на Коменданта
Щаб на военновъздушните сили (Luftwaffenstab)
три учебни подразделения:
Учебно подразделение „Летателен състав“ 31 (Lehrverband Flieger 31)*
Командване и щаб на Учебно подразделение „Летателен състав“ 31 (Kommando und Stab Lehrverband Flieger 31) (Пейерн)
Командване Специализирано обучение / офицерско училище 82 (Kommando Flieger Verbandsausbildung / Offiziersschule 81 (Flieger VBA/OS 82)) (батальонен (ескадрилен) еквивалент) (Пейерн)
Център Специализирано обучение 82 (Verbandsausbildung Flieger 82)
Офицерско училище 82 (Offiziersschule Flieger 82)
Център за технически курсове на Учебно подразделение „Летателен състав“ 31 (Technische Lehrgänge LVb Flieger 31)
(Командване на парашутните училища 83 (Kommando Fallschirmaufklärerschulen 83) заедно с Учебния център за специални сили става основа за създаването на Командването на специалните сили (полкови еквивалент на директно подчинение на Генералния щаб))
Учебно подразделение „Командна поддръжка“ 30 (Lehrverband Führungsunterstützung 30)*
Командване и щаб на Учебно подразделение „Командна поддръжка“ 30 (Дюбендорф)
Офицерско училище за командна поддръжка 30 (Führungsunterstützungsoffiziersschule 30 (FU OS 30) (Бюлах) (полкови еквивалент)
Училища за свръзка и командна поддръжка 61 (Übermittlungs- und Führungsunterstützungs-Schulen 61 (Uem/FU Schulen 61)) (Фрауенфелд) (полкови еквивалент)
Училище за ретранслация 62 (Richtstrahlschule 62 (RiStrlS 62)) (Клотен) (полкови еквивалент)
Училище за радиоелектронна война 64 / Учебен компетентен център за РЕВ на Армията (EKF Schule 64 / Ausbildungskompetenzzentrum EKF der Armee) (Тун) (полкови еквивалент)
Училища за командна поддръжка на ВВС 95 (Schulen für Führungsunterstützung der Luftwaffe (FULW S 95)) (Дюбендорф) (полкови еквивалент)
За разлика от сухопътните войски учебните подразделения на ВВС включват както учебни, така и оперативни войскови части
Оперативно командване на ВВС (Einsatz Luftwaffe)
Оперативна централа на ВВС (Operationszentrale der Luftwaffe)
Авиомедицински институт (Fliegerärztlichen Institut (FAI))
Командвания на авиобази (Flugplatzkommandos)
Всяко командване на авиобаза включва щаб, оперативно подразделение и подразделение за летищна поддръжка. Всяко летищно командване има основна оперативна база и поне една второстепенна авиобаза. Така командването в Майринген отговаря за Авиогрупата за правителствен транспорт на международното летище Берн-Белп, командването в Емен отговаря и за военновременната авиобаза Щанс-Буохс, летищното командване в Локарно отговаря и за запасната авиобаза Магадино-Лодрино, командването в Алпнах отговаря и за авиационните операции от авиобаза Дюбендорф, а след като изтребителната авиоескадра на командването в Сион по принцип оперира от Пейерн и с разформироването на Летищно командване 14 Сион през 2016 г. Сион ще стане военновременно летище на Пайерн. Оперативните авиационни подразделения са подчинени на летищните командвания, а през тях на Оперативното командване на ВВС. За разлика от германските ВВС (Луфтвафе), в които ескадрата е полкови, а ескадрилата – батальонен еквивалент, в швейцарската военна организационна система ескадрата е батальонен, а ескадрилата ротен еквивалент, въпреки значително по-големия офицерски състав в редиците им. Това е по традиционни причини, защото авиационните ескадрили в Швейцария са именувани първоначално авиационни роти (Fliegerkompanien). Учебните авиационни подразделения са подчинени на Учебно подразделение „Летателен състав 31“ и неговите училища:
База за командна поддръжка (Führungsunterstützungsbasis (FUB))
След края на Втората световна война свързочните части на Швейцарската армия са консолидирани (преди това всеки род войски има свои свързочни подразделения), без обаче да са консолидирани в свързочни войски. Формално са включени в състава на инженерните войски (Genietruppen). През 1950 г. началникът на инженерните войски отправя препоръка към федералния парламент за обособяването на свързочниците в единна централизирана структура. Така на 1 януари 1951 г. е формиран „Отдел за свързочните войски“ (Abteilung für Übermittlungstruppen (AUEM)) с личен състав от 28 души. Към 1978 г. Отделът на свързочните войски включва 300 души професионални военни, а резервистите от Милицията, мобилизирани за учения и във военно време достигат 30 000 души. През 1979 г. Отделът е реформиран във „Федерална служба за свръзка“ (Bundesamt für Übermittlung (BAUEM)).
С военната реформа от 1995 г. Федералната служба за свръзка е включена в състава на новосформирания Генерален щаб като „Подгрупа за командна поддръжка“ (Untergruppe Führungsunterstützung (UG FU)). Войските и учебните центрове са отделени и така новата структура включва по-малко от 150 души. В рамките на следващата радикална реорганизация на силите от 2004 г. (Армия XXI (Armee XXI)) на 1 януари 2005 г. е формирана Базата за командна поддръжка (Führungsunterstützungsbasis (VBS)), в която са включени оперативните подразделения на бившата „Федерална служба за свръзка“ (BAUEM) без учебните центрове.
Организация
Шеф на База за командна поддръжка (Chef Führungsunterstützungsbasis (CFUB), дивизионер Жан-Пол Теле
Отдел „Клиентски мениджмънт, щаб, архитектура/ проекти/ развитие на инфраструктурата на базата“ (Kundenmanagement, Stab, Architektur / Projekte / Entwicklung Basisinfrastruktur)
Отдел „Операции“ (Operations)
Отдел „Работни системи“ (Arbeitsplatzsysteme)
Отдел „Системи за индустриално и ресурсно планиране“ ((Enterprise Resource Planning Systems)
Отдел „Комуникационни и специализирани системи“ (Komm- & Fachsysteme)
Център за електронни операции (тоест РЕВ) (Zentrum elektronische Operationen (ZEO))
Командване за обучение и оперативни задачи / Бригада за командна поддръжка 41 (Kommando Ausbildung und Einsätze / Führungsunterstützungsbrigade 41)
Щаб на Бригада за командна поддръжка 41 (StabFührungsunterstützungsbrigade 41 (Stab FU Brig 41))
Батальон за командна поддръжка 41 (Führungsunterstützungsbataillon 41 (FU Bat 41))
Щабен батальон 11 (Hauptquartierbataillon 11 (HQ Bat 11))
Щабен батальон 22 (Hauptquartierbataillon 22 (HQ Bat 22))
Щабен батальон 25 (Hauptquartierbataillon 25 (HQ Bat 25))
Щабен батальон 27 (резервен) (Hauptquartierbataillon 27 (Reserve) (HQ Bat 27 (R))
Радиорелеен батальон 4 (Richtstrahlbataillon 4 (Ristl Bat 4))
Радиорелеен батальон 16 (Richtstrahlbataillon 16 (Ristl Bat 16))
Радиорелеен батальон 17 (Richtstrahlbataillon 17 (Ristl Bat 17))
Радиорелеен батальон 19 (Richtstrahlbataillon 19 (Ristl Bat 19))
Радиорелеен батальон 20 (Richtstrahlbataillon 20 (Ristl Bat 20))
Радиорелеен батальон 21 (Richtstrahlbataillon 21 (Ristl Bat 21))
Радиорелеен батальон 32 (Richtstrahlbataillon 32 (Ristl Bat 32))
Радиорелеен батальон 22 (резервен) (Richtstrahlbataillon 22 (Reserve) (Ristl Bat 22 (R))
Радиорелеен батальон 23 (резервен) (Richtstrahlbataillon 23 (Reserve) (Ristl Bat 23 (R))
Дивизион за радиоелектронна война 46 (Elektronische Kriegführungsabteilung 46 (EKF Abt 46))
Дивизион за радиоелектронна война 51 (Elektronische Kriegführungsabteilung 51 (EKF Abt 51))
Дивизион за радиоелектронна война 52 (Elektronische Kriegführungsabteilung 52 (EKF Abt 52))
Дивизион за радиоелектронна война 54 (резервен) (Elektronische Kriegführungsabteilung 54 (Reserve) (EKF Abt 54 (R))
Логистичната база на Армията (Logistikbasis der Armee (LBA))
Шеф на Логистичната база на Армията (Chef Logistikbasis der Armee (CLBA), дивизионер Томас Кайзер)
Отдел „Логистика, Управление на логистиката, системен мениджмънт“ (LOGISTIK@V, Logistikführung, Systemmanagement)
Отдел „Системи, материали и инфраструктура“ (Systeme, Material und Infrastruktur)
Отдел „Санитарно дело / Главен лекар“ (Sanität / Oberfeldarzt)
Армейска аптека (Armeeapotheke)
Логистична бригада 1 (Logistikbrigade 1)
Командване на Логистична бригада 1 (Kommando Logistikbrigade 1)
Щаб на Логистична бригада 1 (Stab Logistikbrigade 1)
Батальон за командна поддръжка 15 (Führungsunterstützungsbataillon 41 (FU Bat 15))
Медицински батальон 2 (Bataillon hôpital 2 (Bat hôp 2)) (фр.)
Медицински батальон 5 (Spitalbataillon 5 (Spit Bat 5)) (нем.)
Медицински батальон 66 (Spitalbataillon 66 (Spit Bat 66)) (нем.)
Медицински батальон 75 (Spitalbataillon 75 (Spit Bat 75)) (нем.)
Медицински батальон 7 (резервен) (Spitalbataillon 7 (Reserve) (Spit Bat 7 Res))
Медицински батальон 9 (резервен) (Spitalbataillon 9 (Reserve) (Spit Bat 9 Res))
Санитарен логистичен батальон 81 (Sanitätslogistikbataillon 81 (San Log Bat 81)) (нем.)
Батальон за санитарна поддръжка 81 (Sanitätsupportbataillon 9 (San Sup Bat 9)) (нем.)
Логистичен батальон 21 (Bataillon logistique 21 (Bat log 21)) (фр.)
Логистичен батальон 51 (Logistikbаtaillon 51 (Log Bat 51))
Логистичен батальон 52 (Logistikbаtaillon 52 (Log Bat 52))
Логистичен батальон 101 (Logistikbаtaillon 101 (Log Bat 101))
Логистичен батальон 61 (резервен) (Logistikbаtaillon 61 (Reserve) (Log Bat 61 Res))
Логистичен батальон 62 (резервен) (Logistikbаtaillon 62 (Reserve) (Log Bat 62 Res))
Логистичен батальон 121 (резервен) (Logistikbаtaillon 121 (Reserve) (Log Bat 121 Res))
Батальон за логистична поддръжка 61 (Logistiksupportbataillon 61 (San Sup Bat 61)) (нем.)
Батальон за транспорт и контрол на движението (Verkehrs- und Transportbataillon 1 (VT Bat 1)) (нем./ фр.)
Инфраструктурен батальон 1 (Infrastrukturbataillon 1 (Infra Bat 1)) (нем.)
Инфраструктурен батальон 2 (резервен) (Infrastrukturbataillon 2 (Reserve) (Infra Bat 2 Res))
Армейски логистичен център Отмарзинген (Armeelogistikcenter Othmarsingen)
Армейски логистичен център Хинвил (Armeelogistikcenter Hinwil)
Армейски логистичен център Тун (Armeelogistikcenter Thun)
Армейски логистичен център Монтеченери (Armeelogistikcenter Monteceneri)
Армейски логистичен център Гройей (Armeelogistikcenter Grolley)
Санитарен директорат (Sanität)
Спомагателен директорат (Supportleistungen)
Директорат за домакинска поддръжка на военните бази (Standortdienstleistungen)
Център за електронни медии (Zentrum elektronische Medien)
Служба за автомобилен транспорт и корабоплаване (Strassenverkehrs- und Schiffahrtsamt der Armee)
Висше кадрово обучение на Армията (Höhere Kaderausbildung der Armee (HKA))
Комендант на Висшето кадрово обучение на Армията (Kommandant Höhere Kaderausbildung der Armee (Kdt HKA), дивизионер Даниел Рубати)
Генералщабна академия (Generalstabsschule)
Централно висше военно училище (Zentralschule)
Военна академия към Федералния технически университет в Цюрих (Militärakademie an der ETH Zürich (MILAK))
Професионална подофицерска школа на Армията (Berufsunteroffiziersschule der Armee (BUSA))
Широко разпространено, но и твърде погрешно, е твърдението, че Швейцарската армия не включва генерали в мирно време. То произхожда от факта, че в мирно време действително няма висши командни офицери с военно звание генерал (или популярно наричано „генерал с четири звезди“ по отличителните знаци на пагоните), а при обявяване на военна мобилизация на съвместно закрито заседание двете камари на швейцарския парламент избират висш офицер, когото произвеждат в това звание със задачата да ръководи отбраната на страната. През XX век има два такива случая:
Улрих Виле (1848 – 1925), ръководил отбраната по време на Първата световна война (на действителна военна служба със звание генерал от 1914 до 1918 г.)
Анри Гизан (1874 – 1960), ръководил отбраната по време на Втората световна война (на действителна военна служба със звание генерал от 1939 до 1945 г.)
Швейцарската армия няма традиционните англо- и немскоезични звания Генерал-лейтенант, Генерал-майор и Бригаден генерал или традиционните френскоезични „генерал на корпус“, „генерал на дивизия“ и „генерал на бригада“. Въпреки това има свои собствени военни звания, които са тяхно пряко съответствие:
More information Висши офицерски звания, Пагони (на парадната и на полевата униформа) ...
Няма еквивалент. Това е подофицер, който не е преминал офицерско обучение, но поради специалните си познания е присъединен към офицерския състав на дадена мисия.
САЩ
Германия
Франция
Италия
Швеция
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
