Въздушна обвивка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въздушната обвивка е тъврда топлинно защитна обвивка, която предпазва космическия апарат от налягането и триенето по време на навлизането в атмосферата, като го забавя и също може да го предпазва от отломки по време на космическия полет. Задния капак пренася оборудването на апарата, заедно с важни компоненти като парашута, ракетните двигатели, и извършва мониторинг на важната електроника като жиростабилизатора, който контролира ориентацията на задния капак при спускане с парашут.
Въздушните обвивки са ключов компонент в междупланетните космически мисии. Използвани са при програма Аполо до Луната през 60-те и 70-те години на 20 век, при програма Викинг до Марс през 1975 г., при Марс Патфайндър от 1997 г., при мисията на Финикс през 2007 г. и при Марс Сайънс Лаборътории през 2011 г.[1]