From Wikipedia, the free encyclopedia
Вулканичната бомба е голям, полувтвърден къс лава, изхвърлен при експлозивно изригване от гърлото на вулкан.[1] От кратера се изхвърля голямо количество магмени продукти във вид на лава, лапили и вулканични пепел, пясък и бомби. Всички те се различават един от друг само по размера на частиците.[2] За вулканични бомби се приемат всички късове с размери над 5 см. Частиците, по-малки от средно 5 см се наричат лапили.[1] Късчета с размери от 1 до 5 мм съставят вулканичния пясък, а още по-малките, под 1 мм – вулканичната пепел.[2] Късовете, които вече са твърди при изхвърляне, се наричат вулканични блокове. Те обикновено са по-ъгловати, защото, за разлика от бомбите, не са оформени по време на полета им във въздуха и съответно не са придобили някаква аеродинамична форма.[3]
Вулканичните бомби и лапилите обикновено се натрупват около гърлото и склоновете на вулкана и постепенно образуват пирокластични породи. Вулканичната пепел, заедно с пясъка и най-дребните лапили, се разнася от ветровете на голямо разстояние, след което се отлага на сушата или на дъното на морските басейни.[2]
Вулканичните бомби са тежки и често летят с висока скорост, което ги прави много опасни за хората около активните отвори. Те обаче не излитат много далеч. При най-силните изригвания от вулкански тип скоростта на изхвърлянето им е 200 – 400 м/с, което ги изпраща почти на 5 км от кратера.[3] Познати са случаи на загинали от вулканични бомби хора. Най-известна е гибелта на Плиний Стари при изригването на Везувий през 79 г.[4]
За минималния размер на вулканичните бомби няма консенсус. Някои автори приемат за долна граница на диаметъра на бомбите 32 мм, други – 50 мм, трети – 64 мм.[3] Размерите на вулканичните бомби зависят от състава и вискозитета на лавата, от температурата, скоростта и продължителността на полета, времето на втвърдяване и много други фактори. Те са много различни и варират от средно 5 см до няколко метра. Но са намирани и огромни късове. Например при изригването на японския вулкан Асама през 1935 г. са открити и бомби с размери до 18 м и маса 200 т. Изхвърлени са на височина 600 м, а далечината на полета им е няколко километра.[4]
Съставът на вулканичните бомби е идентичен с този на лавата – базалтов, андезитов, дацитов, риолитов и други.[4] Обикновено са шлакови, понякога – частично кристални, покрити с гладка, бързо втвърдена, често жълта или червено-кафява кора от шлака.[5]
Вулканичните бомби се произвеждат най-вече при ерупция от стромболиански и вулкански тип. Тези видове изригвания обикновено изхвърлят базалтова лава и респективно вулканичните бомби притежават базалтов или подобен мафичен състав (с високо съдържание на магнезий и желязо).[3]
Вътрешността им е пореста, по-рядко гладка. Заради бързото охлаждане във въздуха външната им повърхност става плътна или стъкловидна, понякога покрита с пукнатини. Структурата им е порьозна (шуплеста) като при пемзата, или порфирна. Порфирна е когато в общата стъкловидна маса или такава, съставена от много ситни кристали, се открояват по-едри. Понякога се срещат парчета от скали, образувани преди изригването, с напластена върху тях прясна лава.[4]
При изригване обикновено вулканичните бомби се изхвърлят в течно или полутечно състояние и се втвърдяват още във въздуха.[5] Формата, която придобиват, е различна – някои са съвсем неправилни, други – сферични, капковидни, вретенообразни, спираловидни, цилиндрични, плоски, лентовидни и т.н. Това зависи от химичния състав на лавата и съответно на магмата, захранваща вулкана.[1]
Киселите лави най-често образуват бомби с неправилни очертания, а основните – закръглени или усукани.[2] Ако отломките са полутечни при достигане на земята, те стават разлати и плоски. Ако са изхвърлени на голяма височина, по време на летежа успяват да се втвърдят достатъчно, за да запазят придобитата форма при удара в земята.[1]
Когато бомбите са изхвърлени с голяма сила, те продължават да подскачат надолу по склона и при всяко тупване част от ръбовете им се отчупва. Това води до закръгляне на бомбата и в основата на вулкана се натрупват гладки буци, които са известни като вулканични бомби–гюлета.[3]
Според външния вид, формиран в зависимост от вида на лавата и силата на изригването се различават няколко вида вулканични бомби.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.