Втори кръстоносен поход
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вторият кръстоносен поход (1147 – 1149) е военна експедиция, свикана през 1145 г. в отговор на падането на графство Едеса на 25 декември предната година в ръцете на владетеля на Мосул от династията Зенгиди. Едеса е първото владение, основано от кръстоносците по Светите земи по време на Първия кръстоносен поход (1095 – 1099), но е и първото, което мюсюлманите си възвръщат. Походът е свикан от папа Евгений III, който бил подтикнат към това от настояванията на Бернар от Клерво, и е първият, воден от крале – френския Луи VII и германския Конрад III, заедно с голям брой други европейски благородници. Армиите на двамата крале тръгват поотделно през Европа и срещат пречки от страна на византийския император Мануил I Комнин. След прекосяването на византийските територии, двете армии са разбити поотделно от селджукските турци. Двамата крале, заедно с остатъците от армиите си, достигат до Йерусалим и през 1148 г. участват в неуспешна атака на Дамаск. Походът на изток е загуба за кръстоносците и голяма победа за мюсюлманите.
Втори кръстоносен поход | |
Кръстоносни походи | |
Обсадата на Лисабон от херцога Алфонсо Енрикес, картина на Жоаким Брага, 1830 г. – мюсюлманите-алморавиди предават града | |
Информация | |
---|---|
Период | 1145 – 1149 година |
Място | Иберийски полуостров, Близък изток – Сирия, Палестина и Египет Източнобалтийски земи |
Резултат | Загуба на Кръстоносните държави на Изток, Загуба на Алморавидите на Запад, Католическа експанзия на Изток в Северна Европа |
Територия | Фатимидски халифат, Алморавидски халифат и земите на вендите |
Втори кръстоносен поход в Общомедия |
Единственият успех идва извън Средиземноморието – през 1147 г., на път за Светите земи, кораби с фламандски, фризийски, нормански, английски, шотландски и няколко немски кръстоносци спират и помагат за превземането на Лисабон от маврите.