![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/%25D0%259C%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2584%25D0%25B5%25D1%2581%25D1%2582.jpg/640px-%25D0%259C%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2584%25D0%25B5%25D1%2581%25D1%2582.jpg&w=640&q=50)
Връщане на Южна Добруджа (1940)
From Wikipedia, the free encyclopedia
На 7 септември 1940 година в резултат на дипломатическите усилия на българското правителство, както и вследствие на упражнен силен дипломатически натиск от страна на някои от Великите сили върху Румъния, се подписва Крайовската спогодба. Съгласно този междудържавен договор, анексираната от Румъния след Междусъюзническата война Южна Добруджа, се връща обратно в пределите на Царство България.
„ЗАПОВЕДЬ
ДО БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА Офицери, подофицери и войници Добруджа се връща пакъ къмъ Майката-Родина съ договоръ подписанъ на 7. септемврий т.г. въ Крайова и сключенъ долроволно съ нашата съседка Ромъния въ името на правдата, на мира и на бѫдещето. Заповѣдвамъ: Частитѣ отъ трета армия да минатъ днесъ 21. септемврий 9 часа границата и да завзематъ територията на Добруджа въ старитѣ ѝ предѣли. Офицери, подофицери и войници, Вамъ се падна щастието мирно да настѫпите презъ старитѣ бойни полета, по следитѣ на вашитѣ бащи, които покриха българскитѣ знамена съ безсмъртна слава. Вие влизате днесъ въ тая земя, която бѣ откѫсната отъ Държавата ни, но която остана нераздѣлна и жива въ сърдцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша не само защото бѣ откѫсната отъ насъ. Тя е двойно по-наша, защото бѣ облѣна въ българска кръвь и пази спомена за беззаветно храбритѣ наши дивизии при Тутраканъ и Добричъ и величавитѣ действия на нашата конница навредъ по Добруджанската равнина. Поклонете се предъ паметьта на падналитѣ за Родината герои, покажете се достойни за тѣхъ и занесете на нашитѣ братя радость и упование въ бѫдещето на България. Носители на добродетелитѣ, които отъ векове красятъ българския воинъ, бѫдете достойни и за тази скѫпа намъ земя. Влѣзте въ нея съ братска обичь къмъ свои и чужди, за да разбератъ всички, че това е нашъ роденъ край, който е билъ люлка на българщината и ще бѫде и пребѫде вечно българска земя. На добъръ часъ, Юнаци! Богъ да ни помага! Издадена въ София на 21. септемврий 1940 година. На първообразната съ собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО рѫка подписано! БОРИСЪ ІІІ Приподписалъ: Даскаловъ Генерал-Лейтенант – Министър на войната“ [1] |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82.jpg/640px-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg/640px-Map_of_Bulgaria_after_Bucharest_Treaty_1913_South_Dobruja-bg.svg.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/70/Southern_Dobrudzha-2_1940.jpg/320px-Southern_Dobrudzha-2_1940.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Dobrudzha_1940.jpg/320px-Dobrudzha_1940.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Southern_Dobrudzha_1940.jpg/320px-Southern_Dobrudzha_1940.jpg)