Воркутлаг
From Wikipedia, the free encyclopedia
Воркутлаг, също наричан ГУЛАГ Воркута, (пълното му име е Воркутински изправително трудов лагер) е един от главните затворнически лагери по време на СССР. Лагерът е разположен в Европейската част на РСФСР, Република Коми, около басейна на река Печора, и се намира на 1900 километра от Москва и на 160 километра от Северния полярен кръг.
Трудовият лагер, създаден през 1932 година, е кръстен на града Воркута, който е бил основан след като руският геолог Георги Чернов открива залежи на въглища по поречието на река Печора – второто най-голямо находище на това твърдо гориво в Съветския съюз. През 1938 г. бива отделен от Ухто-Печроския лагер.[1] Воркутлаг се е състоял приблизително от 132 под-лагери, когато затворниците му са достигнали най-високата си бройка (1945 – 1947 г.). От 1939 година до германското нападение на Съветския съюз през 1941 година, лагерът е бил обитаван от полски затворници, а след това от немски войници, заловени на Източния фронт, политически престъпници и съветски граждани, приети като заплаха за сигурността на държавата.
Воркутлаг е затворен през 1962 година, но голяма част от неговите затворници остават да живеят в град Воркута, не само заради статуса си на врагове на държавата, но и поради бедност. Според Руската организация за правата на човека „Мемориал“, която се фокусира върху изчисляване на престъпленията срещу човешките права по времето на съветския тоталитаризъм, от 40 000 души, получаващи държавна пенсия, 32 000 са бивши затворници от трудовия лагер или техни наследници.[2]
Затворниците във Воркутлаг, които са били принуждавани да работят във въглищните мини, организират стачка през юли 1953 година, останала известна като Воркутинско въстание. Пасивното неподчинение трае две седмици – на първи август началникът на лагера Андрей Деревянко нарежда на пазачите да открият огън по стачкуващите, като това решение довежда до 53-ма убити (цифрата варира според източника).