![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Vitebsk_in_Russian_Empire_%25281914%2529.svg/langbg-640px-Vitebsk_in_Russian_Empire_%25281914%2529.svg.png&w=640&q=50)
Витебска губерния
губерния на Руската империя / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ви́тебска губе́рния (на руски: Витебская губерния) е административно-териториална единица (губерния) на Руската империя, а след това на Руската република, Съюза на съветските социалистически република (СССР), Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и Белоруската съветска социалистическа република (Беларуска ССР), като губернията е просъществувала от 1802 до 1924 година.
Витебска губерния на руски: Витебская губерния | |
— губерния на Руската империя — | |
1802 – 1924 | |
![]() Мостоположение в Руската империя | |
Столица | Витебск |
---|---|
Най-голям град | Двинск |
История | |
Създаване | 11 март 1802 |
Разтурване | 13 март 1924 |
Площ | |
39 708 верста² – 38 649,5 km2 | |
Население | |
Преброяване | 1 489 246 души[1] (1897 г.) |
Гъстота | 43,85 д./km2 |
Днес част от | ![]() ![]() ![]() |
Витебска губерния в Общомедия |
Столицата на губернията (губернският град) е Витебск, а най-големият град – Двинск.
Губернията се е разпростирала на територията на североизточната част на съвременната Витебска област на Беларус, както и югоизточната част на Латвия с градовете Даугавпилс (бившия Двинск), Резекне (Режица) и Лудза (Люцин) и някои райони на Русия (например, градовете Невел и Себеж в Псковска област, Велиж в Смоленска област, части от днешна Тверска област).
Губернията е създадена с указ на Управляващия сенат на Руската империя от 11 март 1802 година, разделяйки дотогавашната Беларуска губерния на Витебска и Могильовска губерния.
Към 1897 година населението ѝ е около 1,5 милиона души, главно беларуси (53,0%), латвийци (17,7%), руснаци (13,3%) и евреи (11,7%).[2]
През 1918 година северозападните райони стават част от получилата независимост Латвия.
През 1924 година губернията е разпусната, като североизточната периферия е предадена на Руската съветска федеративна социалистическа република, а основната част – на Белоруската съветска социалистическа република.