Викинг (програма)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Програмата „Викинг“ на НАСА е първата космическа програма за изпращане на космически апарати на Марс.[1] Викинг 1 и Викинг 2 са изстреляни през 1975 и 1976 година. Те са създадени именно за подробното изучаване на Марс. Всеки от космическите апарати е съставен от два модула: един, който е на орбита около планетата, и друг който се спуска на повърхността.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Викинг.
Програма Викинг | |
Художествено изображение на орбитален апарат Викинг, от който се отделя спускаемият модул | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | НАСА |
Тип | 2 орбитални апарата и 2 спускаеми модула |
Основни цели | изследване на Марс |
Дата на изстрелване | 20 август 1975 (Викинг 1) 9 септември 1975 (Викинг 2) от Военноваздушна база Кейп Канаверал |
Стартова установка | Титан |
Маса | 3527 kg (обща маса на двата космически апарата) |
Орбита/траектория | около Марс |
Състояние | връзката с всички четири космически апарата е изгубена |
Викинг в Общомедия |
Порграмата е една от най-амбициозните за времето си ѝ общата и стойност е около 1 мрлд. щ. д.[2]
Орбиталните апарати изследват планетата от орбита и изпращат хиляди снимки. Спускаемите модули са може би най-дълго съхранилите се активни лаборатории на повърхността на друга планета, далеч надхвърлили продължителността на живот, първоначално определен на шест месеца.
Първият апарат събира информация за марсианската среда в продължение на повече от шест години, а вторият – четири.