![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Visigothic_Kingdom.png/640px-Visigothic_Kingdom.png&w=640&q=50)
Вестготско кралство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вестготското кралство (на латински: Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от 3 века (418 – 721) на територията на днешна Югозападна Франция и на Иберийския полуостров. Тя е една от германските държави, образувани на мястото на Западната Римска империя.[1][2]
Вестготско кралство Gutþiuda Þiudinassus Regnum Visigothorum Hispaniae | |
— Независима държава — | |
418 – 720 | |
![]() Вестготското кралство В максимални граници към 507 г. Територии, загубени след 507 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Тулуза, Нарбона, Барселона, Толедо |
Официален език | готски, латински |
Религия | Арианство, Християнство, Юдаизъм |
Форма на управление | Монархия |
История | Късна античност, Ранно Средновековие |
Падането на Рим | 410 г. |
Битка на Каталаунските полета | 451 г. |
Битка при Вуйе | 507 г. |
Площ | |
600 000 km² | |
| |
Днес част от | |
Развитието на Вестготско кралство; червено оранж: заселването на вестготите в Аквитания от 418; оранж и светло оранж: разпространението на Вестготското кралство до 507; оранж: Вестготскотп кралство (със Септимания) между 507 и 552; зелено: кралството на Свебите, което от 585 е към Вестготското кралство. | |
Вестготско кралство в Общомедия |
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Reyes_visigodos_Codex_Vigilanus.jpg/320px-Reyes_visigodos_Codex_Vigilanus.jpg)
от Crónica Albeldense/Codex Vigilanus (976)
Кралството е основано от вестготите на крал Валия в римската провинция Аквитания (част от Галия), където те са настанени от римляните, след което завоюват целия Иберийски полуостров. Вестготите и ранните им крале са християни-ариани, поради което влизат в конфликт с Католическата църква, но след приемането на Символа на вярата и проведените Толедски събори постулатите и догмите на християнската религия се приемат от кралството и всичките му християнски поданици. От техните владетели е разработено най-широкото светско законодателство в Западна Европа, известно като (лат.) Liber Iudiciorum, наричано и Готски закон/Готска правда. То служи за основа на испанското право през Средновековието.
В началото на 6 век територията на кралството в Галия е завоювана от франките, с изключение на тясната крайбрежна ивица на Септимания (Septimania). От друга страна кралството запазва независимостта си от Източната Римска империя (Византия) и при управлението на Юстиниан I, чиито опити да възстанови римската власт в Иберия са само частично успешни и краткотрайни. Вестготите запазват контрола си над полуострова до края на века с изключение на териториите под властта на свебите и баските.
Почти цялата територия на Вестготското кралство е завладяна в 716 г. от ислямските войски (маврите), дошли от земите, известни по-късно като Мароко; изключение прави малка област на север, където се заражда средновековното Кралство Астурия.