Венанций Фортунат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Венанций Фортунат (на латински: Venantius Honorius Clementianus Fortunatus; * 540 във Valdobbiadene при Тревизо, Италия; † между 600 и 610 г. в Поатие, Франция) е поет и агиограф по времето на Меровингите и епископ на Поатие.
Венанций Фортунат Venantius Fortunatus | |
Венанций Фортунат, от „Vie de Sainte Radegonde par Venance Fortunat“ (около 1100 г.) | |
Роден |
30-те години на VI век
|
---|---|
Починал | 609 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Венанций Фортунат в Общомедия |
Той е последният римски поет на късната античност и първият поет на Средновековието. Той получава класическото си образование в Равена.
През 565 г., през последната година на император Юстиниан I, той тръгва на поклонение до Тур в Галия до гроба на Свети Мартин, за да му благодари за излекуването му от болестта му на очите. При това той минава през Алпите за Реция, после през Майнц, Кьолн и Трир, след това през Мец, Вердюн и Париж към Турс. По пътя той намира гостоприемно посрещане от епископите и аристократите, за което им благодари със стихове.
В Мец той пише сватбено стихотворение за австразийския крал Сигиберт I със западноготската принцеса Брунхилда, което му отваря вратите до франкското висшо общество. През 567 г. Венанций пристига в Поатие. Там се сприятелява с Радегунда, вдовицата на крал Хлотар I, и нейната взета за отглеждане дъщеря Агнес, които са били в манастир. Венанций става свещеник и духовен съветник на манастира. Там той живее 20 години. Той пътува по задачи, дадени му от Радегунда. Той е вече известен поет и писател за нея. Запознава се и с епископ Григорий Турски, който става един от неговите покровители. Към края на живота си Венанций става епископ на Поатие.
Той е канонизиран по-късно за Светия. Неговият почетен ден е денят на смъртта му, 14 декември; годината на смъртта му не е известна.