From Wikipedia, the free encyclopedia
„Величие и падение на куртизанките“ (на френски: Splendeurs et misères des courtisanes) на Оноре дьо Балзак е роман, публикуван в четири части в периода 1838 – 1847 г. Той продължава историята на Люсиен дьо Рюбампре, който е главният герой в Изгубени илюзии, предишния роман на Балзак. „Величие и падение на куртизанките“ е част от Балзаковата поредица „Човешка комедия“.
Величие и падение на куртизанките | |
Splendeurs et misères des courtisanes | |
илюстрация от книгата | |
Автор | Оноре дьо Балзак |
---|---|
Първо издание | 1838 – 1847 г. Франция |
Оригинален език | френски |
Жанр | роман |
Вид | драма |
Поредица | Човешка комедия |
Предходна | Изгубени илюзии |
Следваща | Тайните на принцеса дьо Кадинян |
Величие и падение на куртизанките в Общомедия |
Люсиен дьо Рюбампре и „Абат Ерера“ (Вотрен) сключват пакт по силата, на който Люсиен ще постигне успех в Париж, ако се съгласи да следва инструкциите на Вотрен, за това как да го направи. Естер ван Гобсек обаче се оказва спънка в процеса на осъществяване на тези планове, тъй като Люсиен се влюбва в нея и тя съответно в него. Вместо да наложи на Люсиен да я напусне, Вотрен му позволява тази тайна афера, като в същото време се възползва от нея. В продължение на четири години Естер остава затворена в къща в Париж, като единствено излиза да се разхожда през нощта. Една нощ, барон дьо Несенжан я забелязва и се влюбва страстно в нея. Когато Вотрен осъзнава, че Нюсенжан е обсебен от нея, той решава да използва това, за да подпомогне напредъка на Люсиен.
Планът е следният: Вотрен и Люсиен имат 60 000 франска дългове, заради начина на живот, който Люсиен трябва да поддържа. Също така са им необходими и един милион франка, за да откупят парцел земя, стара семейна собственост на рода Рюбампре, за да може Люсиен да се ожени за Клотилд, богатата, но грозна дъщеря на семейство Гранлийо. Естер ще бъде инструмента, който те използват, за да отмъкнат колкото могат повече пари от невероятно богатия Нюсенжан.
Работите обаче не се нареждат толкова гладко, колкото би му се искало на Вотрен, тъй като Естер се самоубива след като се отдава на Нюсенжан за пръв и последен път (след като го кара да я чака в продължение на месеци). И понеже полицията е подозрително от известно време спрямо Вотрен и Люсиен, те са арестувани по подозрение за убийство. Този развой на събитията е особено трагичен, тъй като само часове по-рано Естер току-що е станала наследница на огромна сума пари от член на семейството, с който не са поддържали връзка. Ако е могла да устои още малко е щяла самата тя да се омъжи за Люсиен.
Люсиен, всякога поет, не се справя добре в затвора. Докато Вотрен успява да заблуди разпитващите го да вярват, че той би могъл да бъде Карлос Ерера, свещеник на тайна мисия от испанския крал, то Люсиен се поддава на хитростите на следователя. Той му казва всичко, включително и истинската самоличност на Вотрен. Впоследствие той съжалява за стореното и се обесва в килията.
Неговото самоубийство, подобно на това на Естер, се случва в крайно „неподходящ“ момент. В стремежа си да не компрометира дамите от висшето общество, замесени в случая, правосъдието урежда Люсиен да бъде освободен. Но когато той се самоубива нещата стават по-„лепкави“ и маневрирането все по-отчаяно. Оказва се, че Вотрен притежава изключително компрометиращи писма, изпратени от тези жени на Люсиен и той ги използва, за да договори собственото си освобождаване. Също така той успява да запази и да помогне на няколко от съучастниците си в досегашната си „кариера“, спасявайки ги от смъртна присъда или крайна бедност.
В края на романа, Вотрен става служител на полицията, преди да се оттегли през 1845. Благородството, толкова плашещо при неговата досегашна репутация, е използвано за други дейности.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Splendeurs_et_mis%C3%A8res_des_courtisanes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.