![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/King_John_signing_the_Great_Charter_%2528Magna_Carta%2529_by_English_School.png/640px-King_John_signing_the_Great_Charter_%2528Magna_Carta%2529_by_English_School.png&w=640&q=50)
Велика харта на свободите
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великата харта на свободите, наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum), е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г.
![Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/King_John_signing_the_Great_Charter_%28Magna_Carta%29_by_English_School.png/640px-King_John_signing_the_Great_Charter_%28Magna_Carta%29_by_English_School.png)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/Magna_Carta_%28British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106%29.jpg/640px-Magna_Carta_%28British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106%29.jpg)
С хартата се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните, църквата и гражданите от действията на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт, и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 г. (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.
Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е преиздавана многократно (1216, 1217, 1225 г.).[1]
Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214 г.), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и вътрешната политика на краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с английските барони и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Хартата е част от традицията на феодални договори, чрез които кралят дарява феодалите с права и привилегии.
Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. По времето на Хенри III са приети т.нар. Оксфордски условия, които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.
Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.