Стара Велика България
държава в Източна Европа (VII век) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία, ἣ παλαιά μεγάλη Βουλγαρία hē palaia megalē Boulgaria; на латински: Magna Bulgaria, Patria Onoguria;[3] на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría), както е наричана от византийските автори,[4] по-рядко Оногурия (Patria Onoguria),[5][6][7][8][9] е ранносредновековна държава с владетели Кубрат и Батбаян, съществувала около 35 г. след 632 г. в зоната на Северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия.[10] В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата.[11] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, според която градът е населен с евреи,[12] но не се подкрепя от археологическите данни.[13]
- Тази статия е за държавата от VII век. За модерната националистическа концепция вижте Велика България (политическа концепция). За други значения вижте Велика България (пояснение).
Стара Велика България | |
632[1] – 668[2] | |
Стара Велика България около 650 г., според „Прабългарите през V-VII век“ от Рашо Рашев | |
Континент | Европа |
---|---|
Официален език | прабългарски |
Религия | тенгризъм |
Форма на управление | абсолютна монархия |
632 – 665 | Кубрат |
665 – 668 | Батбаян |
История | |
Кубрат създава държавата | 632 г. |
Батбаян наследява трона | 665 г. |
Стара Велика България е превзета от хазарите. | 668 г. |
| |
Днес част от | Русия Украйна |
Стара Велика България в Общомедия |
Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток – река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без Южен Крим), на запад – река Днепър, на север – река Донец.