Вевчанско-радожденският говор е български диалект[1] диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
| Говорни примери | |
|---|---|
| Приказка за ленивата булка | |
|
|
| Откъс от говора на жена от Вевчани | |
| [[:File:Vevčani-Radožda dialect speech - Vevčani (2).ogg|Отбелязването на Лазаровден във Вевчани]] | |
|
|
| Говор от по-стара жена от Вевчани | |
| Детето от Горна Земя | |
|
|
| Народна приказка, разказана от жена от Мали Влай | |
 |
|
| Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help. | |
Говори се в рамките на Република Северна Македония – в стружките села Вевчани, Радожда и Мали Влай, както и в Република Албания – село Лин.
Македонската диалектология разглежда вевчанско-радожденския говор като диалект на т. нар. македонски език.
Вевчанско-радожденският говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и стружки говор.[2]
- Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
- Преход в⇒й, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
- Съчетание чер-: чèрен, чèреша.
- Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
- Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
- Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време: ѝмат (има), нòсит (носи).
- Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
- Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
- Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
- Ударение върху третата сричка.
А се отличава от тях по следните характеристики:
- Праславянското *tj застъпено като шт – плèшти (плещи), лèшта (леща)
- Праславянското *dj застъпено като жд – сàжди (сажда), вѐжди (вежди).
- Гласна ê (широко е) като застъпник на
- стб. ѫ: дềга (дъга), кềтник (кътник)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' гềрне (гърне), тêрн (трън), гềлтат (гълтат)
- Гласна ạ (полуредуцирано а) след лабиална съгласна като застъпник на
- стб. ѫ: пạт (път), мạш (мъж)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ: вạрба (върба), пạрво (първо)
- Липса на членно окончание -м за 1 л. ед. ч. при всички склонения: вѝка (викам), ѝма (имам).
- Частица к’а при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
- Употреба на деепричастия – носèешти (носейки), игрèешти (играейки)
- Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667 – 677.
- Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35 – 42;
- Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
