Васил Ильоски (на македонска литературна норма: Васил Иљоски) е писател-драматург, университетски преподавател и академик от Република Македония.

Quick Facts Роден, Починал ...
Васил Ильоски
Васил Иљоски
писател от Северна Македония
Thumb
Статуя на Моста на изкуствата в Скопие
Роден
Починал
1 ноември 1995 г. (92 г.)
Учил въвФилософски факултет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Васил Ильоски в Общомедия
Close

Биография

Thumb
Членове на първата езикова комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.[1]

Роден е в 1902 година в град Крушево, Османската империя, днес в Северна Македония. Според Коста Църнушанов е с влашки корени.[2] Учи в Куманово и Скопие. Завършва Философския факултет на Скопския университет в Кралство Югославия.[3] Преподава в Педагогическата академия в Скопие. Преди 1941 година пише на сръбски език, но се опитва да пише и на кумановски диалект. Ильоски е сред основателите на Дружество на писателите на Македония в 1947 година и на Македонската академия на науките и изкуствата в 1967.

Ильоски е участник в първата езикова комисия на АСНОМ за стандартизиране на македонския литературен език.[4][5] Той защитава неговата сърбизация, обявявайки го за „широко отворен език“, и заявява, че вдъхновение за това е примерът на Вук Караджич.[6]

На 17 ноември 2009 година Ильоски заради авторството на „Ленче Кумановче“ е обявен за един от петте най кумановци на XX век.[7]

Творчество

  • „Ленче Кумановче“ или „Бегалка“ (пиеса, 1926)[8]
  • „Чорбаџи Теодос“ (комедия, 1937)[9]
  • „Ученичка авантура“ (1939)
  • „Биро за безработни“ (1940)
  • „Пиши, Панче“ (пиеска, 1947)
  • „Два спрема еден“ (1952)
  • „Чест“ (драма, 1953)[10]
  • „Кузман Капидан“ (1954)
  • „Син и татко“ (1955)
  • „Допирни точки“ (1959)
  • „Први на Марс“ (1960)
  • „Златната рипка“ (1961)
  • „Окрвавен камен“ (1968)
  • „Свадба“ (комедија, 1976)
  • „Смрт за живот“ (1988)

Бележки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.