Валтер Лухт

Валтер Лухт (на немски: Walther Lucht) е генерал от артилерията на германския Вермахт.

Валтер Лухт
германски генерал
Лухт в СССР през март 1943 г.
Звание	генерал от артилерията
Години на служба	1901 – 1945
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Вермахт
Командвания	11-а армия 87-а пехотна дивизия
Битки/войни	Първа световна война Гражданска война в Испания Втора световна война
Награди	Железен кръст 2-ра степен Железен кръст 1-ва степен Кръст на честта Орден на Короната на Италия Медал за Испанската кампания Източен медал Германски кръст злато[1] Рицарски кръст Кръст за военни заслуги на Австро-Унгария Медал за дългогодишна служба във Вермахта
Дата и място на раждане	26 февруари 1882 г. Берлин, Германска империя
Дата и място на смърт	18 март 1949 г. (67 г.) Хайлброн, Западна Германия
Валтер Лухт в Общомедия

Биография

След като завършва гимназия, през лятото на 1901 г. става част от армията на империята като кадет.

На 18 октомври 1902 г. получава ранг лейтенант. В периода от 1907 до 1910 г. Валтер Лухт служи като адютант на батальона, а на 1 януари 1913 г. е назначен за адютант на полковник.

До началото на Първата световна война, докато учи във военна академия в Берлин, той е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в полк като командир на батарея. До октомври 1914 г. Лухт получава първата си награда „Железен кръст“ втора степен и точно една година по-късно – Железен кръст от 1-ва степен.^[2] На 31 март 1932 г. в ранг полковник се пенсионира по здравословни причини.

След 4 години почивка, Лухт отново решава да се върне в армията, като отива на разположение на началника на Генералния щаб на армията.

От октомври 1937 г. до март 1938 г. става командир на артилерията на легион „Кондор“. Той заема тази длъжност през лятото на 1939 г. За успешни действия му е връчен испанският кръст със Златните мечове.

Втора световна война

С избухването на Втората световна война той е прехвърлен да командва 215-ия артилерийски полк. На 17 февруари 1940 г. е повишен до степен генерал-майор. От 6 февруари 1940 г. до ноември 1941 г. той ръководи 44 артилерийски команди. На 8 ноември 1941 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на 87-а пехотна дивизия, като временно замества. На 3 декември 1941 г. отряди на дивизията достигат източния край на гората край село Маслово, като по този начин се приближават до Кремъл на разстояние 33 километра.^[3] От март 1942 г. е командир на 336-а пехотна дивизия. На 1 ноември 1942 г. е повишен в генерал-лейтенант.

За успешни отбранителни битки в района на Дон, на 30 януари 1943 г. е награден с Рицарския кръст на Железния кръст.

До 1948 г. е пленник на Съюзниците. На 18 март 1949 г. загива при автомобилна катастрофа близо до Хайлброн.

Източници

1. Patzwall & Scherzer 2001, p. 286.
2. Thomas 1998, p. 39.
3. Михалёв И., Четвериков Л., фон Хассель А., Мерроу А. „Бои под Звенигородом осенью-зимой 1941 года. Взгляд с немецкой стороны“. – М., 2011. – 372 с., ил., цв. вкл.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лухт, Вальтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​