Валентиниан II
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Валентиниан Млади (на латински: Flavius Valentinianus Iunior), или също Валентиниан II, е император на Западната римска империя, син на император Валентиниан I и втората му жена Юстина.
Валентиниан II | |
68-и император на Римската империя | |
Управление | 22 ноември 375 – 15 май 392 |
---|---|
Лични данни | |
Роден | 371 г.
|
Починал | |
Семейство | |
Династия | Валентинианова династия |
Баща | Валентиниан I |
Майка | Юстина |
Валентиниан II в Общомедия |
След смъртта на Валентиниан I на 17 ноември 375 г., управлението на Западната империя наследява 16-годишният Грациан, полубрат на едва 4-годишния Валентиниан Млади, който обаче почти веднага е издигнат за съимператор, по настояване на дунавските легиони, намиращи се в Панония. За да избегне гражданска война Грациан приема малолетния Валентиниан II за свой колега.
Западната империя формално е разделена между между двамата братя: Грациан управлява Испания, Галия и Британия, а Валентиниан II получава Италия, Илирик и Африка. Източната империя продължава да се намира под властта на Валент, чичо на Грациан и Валентиниан Млади.