Ваклуш Толев
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта Ваклуш, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика,[1] сред които „История и теория на религиите“ в три тома, „Духовните дарове на България“ в два тома, „Седемте лъча на еволюцията“, „Беззаветен завет“ и др., както и на изцяло авторското списание „Нур“.[2]
Тази статия е със спорна неутралност. |
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, премахване на неблагонадежните източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ваклуш Толев | |
български духовен учител | |
Роден | |
---|---|
Починал | 27 ноември 2013 г. (90 г.)
|
Погребан | София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Библиотечно дело |
Работил в | Софийски университет |
В пътя си на будител и духовен Учител Ваклуш Толев оформя оригиналните си възгледи, исторически прочит, социални идеи и тълкувания в самостоятелно учение с личностен, социален и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – израз на работещата вече в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта.[1] По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.[3]
Последователите на Учението на Мъдростта наричат себе си и другите събожници. „Събожникът е Бог, Когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!“, формулира живецът на понятието в афористична мисъл авторът.[4]