Вазелин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вазелинът (на латински: Vaselinum, Paraffinum unguinosum, Petrolatum) е гъсто, мазно вещество с белезникав цвят без мирис и вкус. Получава се при преработката на нефт. Състои се от смес на минерално масло и твърди парафини. Топи се при 27 – 60 °C, вискозитетът му е 28 – 36 mm²/s при 50 °C. Разтваря се в етер и хлороформ, неразтворим е в спирт и вода, смесва се с всички масла, освен с рициново масло. Получава се от вакуум-дестилатни нефтени фракции, сгъстени с петролатум, парафин и церезин. Не се осапунва от разтвори на основи, не се окислява, не гранясва на въздуха.
В медицината и козметиката се използва широко като съставка на продукти, нанасяни върху кожата. При намазване вазелинът образува тънка, гъста и лепкава ципа, която предпазва подлежащите тъкани и повърхности от изсъхване и навлажняване. Използва се самостоятелно за защита на кожата от студ, вятър и слаби химикали (перилни и почистващи препарати).
В техниката вазелинът се използва като смазка и за импрегниране на хидроизолационни материали.
Въпреки широко разпространените шеги със сексуална тематика, вазелинът изобщо не е подходящ за лубрикант. Гъстата и лепкава ципа, която образува, само затруднява провеждането на половия акт. Тя увеличава триенето и потиска нормалната секреция на влагалищните жлези.