Вавилонска кула
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вавилонската кула (на иврит: מִגְדַּל בָּבֶל, Migdal Bavel) разказ в Битие 11: 1 – 9 е митична постройка[1], предназначена да обясни защо народите по света говорят различни езици.[2][3][4]
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: уикифициране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Според Библията, човешка раса в поколенията след Всемирния потоп говорещи един език и мигриращи на изток, идва в земята Шинар (שִׁנְעָר). Там те се съгласяват да построят град и кула, достатъчно висока, за да достигне небето. Бог, наблюдавайки техния град и кула, обърква речта им, така че вече не могат да се разбират, и ги разпръсква по света.
Някои съвременни учени свързват Вавилонската кула с известни структури, по-специално Етеменанки, зиккурат, посветен на месопотамския бог Мардук във Вавилон. Шумерска история с някои подобни елементи е разказана в Enmerkar and the Lord of Aratta.[5]