Бягство до Варен
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралското бягство във Варен през нощта на 20 срещу 21 юни 1791 е важен епизод от Френската революция, в който крал Луи XVI, кралица Мария-Антоанета и тяхното семейство неуспешно се опитва да избяга от Париж към източната граница на Франция. Целта им е да си възвърнат свободата на действие и да получат закрилата на лоялните им войски, съсредоточени в крепостта Монмеди близо до границата. Те успяват да стигнат чак до малкото градче Варен, където обаче са арестувани, след като са разпознати на предишната им спирка в Сент-Менхулд.
Този инцидент е повратна точка и според Собул едно от главните събития на революцията[1]:с. 161. След него народната омраза към френската монархия като институция, както и към краля и кралицата като личности, става много по-изразена. Опитът на краля да избяга предизвиква обвинения в държавна измяна, които в крайна сметка довеждат до екзекуцията му през януари 1793 година.
Бягството се проваля поради поредица от закъснения, липса на късмет и лоши преценки. Значителна роля изиграва нерешителността на краля; той многократно отлага тръгването, което позволява на малките пречки да прераснат в проблеми. Освен това той надценява народната подкрепа за монархията, погрешно вярвайки, че само парижките радикали подкрепят революцията, а населението като цяло ѝ се противопоставя. Той също така погрешно вярва, че се радва на безусловното благоразположение на селяните и другите обикновени хора. [2]
Бягството на краля е травматично за Франция, като предизвиква реакции, вариращи от нараснала тревога до паника и упражняване на насилие. Всички вече са наясно, че предстои чуждестранна намеса в страната. Осъзнаването, че кралят на практика е отхвърлил направените революционни реформи, е шок за хората, които дотогава са го възприемали като добронамерен монарх, управляващ по Божията воля. От предмет на разгорещени дебати в кафенетата и клубовете републиканизмът бързо се превръща в доминиращ идеал на революционните лидери.[3]
Братът на краля графът на Прованс също тръгва да бяга същата нощ, но по друг път, към Австрийска Нидерландия. Неговият опит е успешен и той прекарва остатъка от френската революция в изгнание. По-късно се завръща, за да бъде коронясан като крал Луи XVIII.