британски писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Бърнард Корнуел (на английски: Bernard Cornwell) е британски писател, автор на бестселъри в жанровете исторически приключенски роман и исторически трилър. Писал е със съпругата си Джуди Корнуел под псевдонима Сузана Келс (на английски: Susannah Kells).
Бърнард Корнуел | |
Псевдоним | Сузана Келс (1983 – 1986) |
---|---|
Роден | 23 февруари 1944 г. |
Професия | журналист, писател |
Националност | Англия, Великобритания САЩ |
Активен период | 1983 – |
Жанр | исторически роман, приключенски роман, трилър |
Награди | |
Съпруга | Джуди Акър (1980-), втора съпруга |
Уебсайт | bernardcornwell.net |
Бърнард Корнуел в Общомедия |
Бърнард Уигинс Корнуел е роден на 23 февруари 1944 г. в Лондон, Англия. Баща му Уилям Ортед е канадски пилот,[1] а майка му Дороти Корнуел е англичанка, работила към Женския помощен състав на Военновъздушните сили (WAAF). Роден е от кратката връзка на двамата. Като извънбрачно дете е едно от петте осиновени деца на Джо и Марджъри Уигинс и живее в град Тъндърсли, Есекс. Попада в нефункциониращо семейство и често го бият. Приемното му семейство е част от Пекюлиър Пийпъл – строга протестанска фундаменталистка и пацифистка секта, забраняваща забавленията (като гледането на телевизия и др.) и много други неща, дори лекарствата до 1930 г. Подобно възпитание му дава „списък от желания в ума му – вино, жени, песни, тютюн“. Освен това те са пацифисти и младият Бърнард развива постоянен интерес към всичко военно. Той отхвърля религиите и става атеист.[1][2] Учи в държавното училище „Монктон Комб“ близо до Бат в Съмърсет.
След смъртта на осиновителя му Бърнард сменя фамилията си с моминското име на майка си – Корнуел. Преди това той използва Бърнард Корнуел като псевдоним.[2]
Едва в средата на 50-те г. Корнуел открива кои са истинските му родители. Майка му Дороти, вдовица, живее в град Бейзингстоук, Хампшър и е запалена по историческите романи.[2] Той се среща с истинския си баща за първи път в Канада, когато е на 58 години. Корнуел се запознава със своите шест полубратя и една полусестра, с които споделя много черти и научава своята генеалогия, простираща се до 6 век.[1][2] Корнуел е потомък на Утред Дръзкия († ок. 1016) – владетел на Бамбороу и граф на Нортумбрия (1006 – 1016), върху когото основава поредицата от книги „Последното царство“.[3]
Между 1963 и 1966 г. Корнуел следва теология[2] или история[1] в Университетски колеж Лондон. След дипломирането си работи като учител по история. На три пъти се опитва да постъпи в Британските въоръжени сили, но е отхвърлен заради късогледство.
Постъпва на работа като журналист в „Нейшънуайд“ – актуално предаване на Би Би Си, където е повишен до ръководител по актуалните въпроси за Северна Ирландия. След това отива на работа в Телевизия „Темза“ като редактор на „Темза Нюз“.[4]
Докато работи в Белфаст за Би Би Си Северна Ирландия, през 1978 г. Корнуел отива до Единбург, където се запознава с американската туристическа агентка Джуди. Двамата сключват брак през 1979 г. И за двамата това е втори брак – от първия брак, завършил с развод през 1970-те г. той има дъщеря, а тя има три деца. Джудит не може да се премести в Англия заради децата си, затова същата година Корнуел се мести в Ню Джърси, САЩ. В началото не може да получи Зелена карта за разрешение за работа,[2] затова решава да пише романи.[1] По-късно получава американско гражданство.[2][5]
Бърнард Корнуел живее със семейството си във вила с изглед към пристанището на Кейп Код в Масачузетс през лятото, и в къщата си в историческия квартал на Чарлстън, Южна Каролина, през зимата. Обича да плава с яхтата си „Роялистът“ в залива известен с големите си бели акули. През лятото се занимава аматьорски и с театрално изкуство като участва в пиеси по Шекспир.
Като дете на Корнуел му е забранено да гледа телевизия и затова той обича да чете исторически романи като тези на С. С. Форестър – хроника за приключенията на британския военноморски офицер Хорейшо по време на Наполеоновите войни. Той е изненадан да открие, че няма такива романи относно сухопътната кампания на лорд Уелингтън, така че сам написва такава поредица, допълнително мотивиран от необходимостта да се издържа чрез писане. Като свой главен герой Корнуел създава стрелец, участващ в повечето от големите битки на Полуостровната война, като взема името на героя от това на ръгбиста Ричард Шарп.[6][7]
Корнуел първоначално планира да започне поредицата с обсадата на Бадахос, но вместо това решава да започне с няколко „подгряващи“ романа. Това са Орелът на Шарп и Златото на Шарп, и двата публикувани през 1981 г.[8] Той продължава да разказва историята на Бадахос в третия си роман за Шарп – Компанията на Шарп, публикуван през 1982 г.[9] Първоначално лондонски издател отхвърля романите на Корнуел като безинтересни за читателите. Една случайност го среща с агента Тоби Ейди на Парад на Мейси в Ню Йорк, довели до обяд на следващия ден и скорошно сключване на договор и дългогодишно сътрудничество. Така той получава сделка за седем книги.[2] Серията бързо става много популярна и Корнуел я развива в продължение на 20 години от писателската си кариера.
След като публикува осем книги от поредицата за Шарп, с Корнуел се свързва продуцентска компания, която се интересува от телевизионната им адаптация. Продуцентите го молят да напише предистория, за да им даде отправна точка на поредицата. Те също желаят историята да включва главни испански герои, за да осигурят съфинансиране от Испания. Резултатът е романът Стрелците на Шарп, публикуван през 1987 г., чието действие се развива в периода на отстъплението на англичаните в Ла Коруня, преди пристигането на Уелсли в Испания, както и поредица от 16 телевизионни филми за Шарп от 1993 до 2008 г. с участието на Шон Бийн.[9][10]
Освен серията „Шарп“ Корнуел е автор на десетина самостоятелни романа и на още няколко също популярни исторически серии. Той и съпругата му Джуди са съавтори на поредица от романи, публикувани под псевдонима Сузана Келс („Susannah Kells“): A Crowning Mercy, публикуван през 1983 г., Fallen Angels през 1984 г. и Coat of Arms (известен още като The Aristocrats) през 1986 г. Строгото протестантско възпитание на Корнуел формира фона на A Crowning Mercy, чието действие се развива по време на Гражданската война в Англия.
Той също така публикува Redcoat през 1987 г. – роман за Американската война за независимост, чието действие се развива във Филаделфия по време на нейната окупация от британците през 1777 г.
Следват сериите Хрониките на Старбък и Артур. В серията „Артур“ той пресъздава легендарния крал Артур в построманска Англия, която е в труден исгорически момент. Местните британци са заплашени от инвазия от англосаксонците на изток и нападения от ирландските племена на запад, като в същото време се водят вътрешни борби за власт между дребните царства и се достига до сблъсък на старата друидска религия и новозараждащото се християнство.
Темата за религията и нейните артефакти е продължена в серията Търсенето на Граала, чиято история се развива през Стогодишната война. Тя е издадена през 2000 – 2003 г., и изненадващо продължава през 2012 г. с романа 1356.
Самостоятелният му албум Agincourt излиза в Обединеното кралство през октомври 2008 г. Главният герой е стрелец, който участва в битката при Аженкур – опустошително поражение, претърпяно от французите по време на Стогодишната война.
През 2004 г. той издава Последното кралство, започвайки серията Саксонските хроники, съсредоточени върху главния герой Утред от Бебанбург и разказващи как нацията на Англия е започнала при крал Алфред Велики. Предадена е ожесточена съпротива срещу датчаните и решителността му да обедини Англия като една държава. Дванадесетият роман от поредицата е публикуван през 2019 г. като Мечът на кралете. Писателят осъзнава, че малцина в Англия знаят как е започнала Англия, за разлика от американците, които имат ясна дата за началото на своята нация – така че това се превръща в неговата „голяма история“. Собствените му корени и предците му дават „малката история“ в главния герой Утред.[2] [11]
Фортът, публикуван през 2010 г., е един от самостоятелните романи на писателя. Разказва за експедицията на Пенобскот от 1779 г. по време на Войната за независимост на САЩ.
Бърнард Корнуел е автор на над 50 исторически романа, които са преведени на много езици по света и са издадени в над 20 мипиона екземпляра. Той пише по две книги на година за дълго време, забавяйки до една книга на година през 60-те си години. Неговата идея за историческа литература е да представи „голяма история" в исторически събития и „малка история" в измислен сюжет. Патрик О'Брайън – автор на поредицата от исторически приключения на Обри-Матюрен, чието действие се развива в епохата на Наполеон, казва, че в романите на Корнуел и С. С. Форестър има „твърде много сюжет, недостатъчно начин на живот“. Корнуел прием това като комплимент и точна оценка на разликата между стила на О'Брайън и неговия собствен, като същевременно оценява връзката с Форестър.[12]
През юни 2006 г. Бърнард Корнуел е произведен в офицер на Ордена на Британската империя за 80-ия рожден ден на кралицата за заслуги в литературата и телевизионното производство.[13]
Първата поредица от исторически романи на Корнуел включва приключенията на Ричард Шарп – английски войник по време на Наполеоновите войни, по-специално Полуостровната война, когато Артър Уелсли е изпратен да ръководи кампанията срещу силите на Наполеон на Пиренейския полуостров. Първите 11 книги от поредицата за Шарп започват със Стрелците на Шарп и завършват с Ватерло на Шарп, публикуван в САЩ като Ватерло. Те описват подробно приключенията на Шарп в различни кампании на Полуостровната война в продължение на седем години. Впоследствие Корнуел написва Тигърът на Шарп, Триумфът на Шарп, Крепостта на Шарп, Трафалгар на Шарп и Плячката на Шарп, описващи по-ранните приключения на Шарп под командването на Уелингтън в Индия, включително трудно спечеленото му повишение в офицерския корпус, завръщането му във Великобритания и пристигането му в 95-та стрелкова бригада. Той също така написва продължението Дяволът на Шарп, чието действие се развива шест години след края на войните. Битката на Шарп се празвива по време на битката при Фуентес де Оноро. От 2003 г. насам авторът пише още „липсващи приключения“, развиващи се през епохата на Полуостровната война, базирани на големи битки от тази дълга кампания, за общо 25 романа от тази поредица. Sharpe Appreciation Society също публикува три разказа на Корнуел: „Sharpe's Skirmish“, „Sharpe's Christmas“ и „Sharpe's Ransom“.
Корнуел споменава в бележките в края на поредицата за Шарп, че първоначално е бил съмнителен относно избора на Шон Бийн за телевизионните адаптации, но че съмненията му са се разсеяли и впоследствие той е бил толкова възхитен, че е посветил Битката на Шарп на него. Той признава, че едва доловимо е променил изписването на героя, за да се приведе в съответствие с портрета на Бийн, тъй като сега „не можеше да си представи Шарп като някой друг“. Едно от първоначалните опасения на Корнуел относно Бийн е, че той физически не прилича на чернокосия Шарп, когото описва в ранните книги, но смята, че Бийн разбира и изиграва ролята перфектно, и впоследствие се въздържа да споменава цвета на косата на Шарп.[14]
Четири романа, чието действие се развива по време на Гражданската война в САЩ, проследяват приключенията на родения в Бостън Натаниел Старбък по време на службата му в Армията на Конфедерацията. Сериата е забележителна с появата на сина на Ричард Шарп като второстепенен герой.
Трилогия, описваща историческото пресъздаване на Британия от времето на Артур от Корнуел. Серията твърди, че постримска Великобритания е била трудно време за местните британци, заплашени от нашествие от англосаксонците на изток и набези от ирландците на запад. В същото време те претърпявата вътрешни борби за власт между своите дребни кралства и търкания между старата друидска религия и новопристигналото християнство. Авторът често твърди, че това са любимите му истории.[15]
Тази поредица се занимава с търсенето на Светия Граал от средата на 14 век по време на Стогодишната война. Английският стрелец Томас от Хуктън е привлечен в мисията от действията на наемник, наречен „Арлекин“, който убива семейството на Томас в обсебващото му търсене на Граала.
Фокусира се върху англосаксонското кралство Уесекс, Англия по време на управлението на Алфред Велики от 9 век, неговата яростна опозиция срещу датчаните и решимостта му да обедини Англия като една държава. Идеята за сериала се оформя в съзнанието на писателя, след като на 58 г. среща истинския си баща в Канада, научавайки собствения си произход от онази епоха – от Утред от Бебанбург, който става Утред, главният герой на поредицата.[16] Първият роман е публикуван през 2004 г. Поредицата продължава и след смъртта на Алфред, докато неговите наследници консолидират нацията. 13-ата книга War Lord е последният роман от поредицата.
The Last Kingdom и The Pale Horseman са основата за първия сезон от телевизионния сериал The Last Kingdom, докато The Lords of the North и Sword Song са основата за втория сезон. Третият сезон, базиран на The Burning Land и Death of Kings, излиза през ноември 2018 г., а четвъртият сезон – през април 2020 г. Петият сезон е потвърден на 7 юли 2020 г.[17]
През 1993 г. Би Би Си стартира поредица от филми, базирани на романите от Серията за Шарп, с актьора Шон Бийн в ролята на главния герой Ричард Шарп. До 1997 г. излизат 14 епизода, преди прекъсване от няколко години. Петнадесетият и шестнадесетият епизод излизат съответно през 2006 и 2008 г.[18]
През 2014 г. Би Би Си обявява телевизионна адаптация на хрониките на саксонските крале, озаглавена „Последното кралство“ (The Last Kingdom). Сериалът се излъчва по Би Би Си Америка и Би Би Си Ту от 10 октомври 2015 г. До края на 2022 г. за излъчени 46 епизода в пет сезона.[19]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.