Български указ
израз на Берлускони и впоследствие журналитически / From Wikipedia, the free encyclopedia
Изразът „Български указ“ (на италиански: editto bulgaro), наричан още „Софийски указ“, „български диктат“ или „български указе“ (editto di Sofia, diktat bulgaro, ukase bulgaro), се използва в италианския политически дебат, за да обозначи изявление от 18 април 2002 г. на тогавашния министър-председател на Италия Силвио Берлускони по време на пресконференция по повод посещението на официалния представител на Италия в София – декларация, впоследствие преименувана от журналиста Симоне Колини от в. „Унитà“ на „български диктат“.
В изявлението си Берлускони осъжда онова, което според него е било „престъпно използване“ на държавната телевизия от журналистите Енцо Биаджи и Микеле Санторо и комика Даниеле Лутаци, като по-късно заявява, че задължение на новото ръководство на Rai ще бъде повече да не допусне подобни събития да се случват отново. Изявлението му е изтълкувано от Италианската опозицията и част от италианското обществено мнение като признак за бъдещето им отстраняване от Rai. Малко след това те са свалени от програмите на RAI, в която се връщат само Санторо и Биаджи няколко години по-късно и след съдебни присъди в тяхна полза.