From Wikipedia, the free encyclopedia
Българската митология е южнославянско разширение на славянската митология, покриващо ареала на разпространение на българската народност.[1] Въпреки че българските митологични представи са част от корпуса на славянската митология, в тях са залегнали и редица местни неславянски елементи, наследени от предславянското население на българските земи – траки, римляни, гърци и др., както и на такива от народи от по-късни преселнически вълни (кумани, печенеги, татари, турци и др.).[2]
В основата на българския фолклор стоят митологичните представи на славянското езичество. След заселването си на Балканите през VI – VII в. славяните се превръщат в доминиращата група население в българските земи. Те асимилират представителите на местното предславянското население, както и тези на прабългарите, които са водещ държавотворен елемент в обособената в края на 7 век Българска държава.
Славянската езическа религия е политеистична. Пантеона на божествата на славяните е структуриран както хоризонтално, така и вертикално (йерархично), като начело стои богът на небето Перун. Други главни богове на славяните са Лада, Волос, Сварог и др. След покръстването езическата религия е изместена от християнството, но редица паганистични елементи продължават да съществуват като възприемат нова същност, съобразена с новата ми отеистична религия. Така например редица християнски светци възприемат същността и символните функции на езическите божества. [3]
Остатъци от славянския паганизъм са митологични образи като самодивите, вампирите, русалките и т.н.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.