Българо-унгарската война от 1232 – 1233 г. е военен конфликт между Второто българско царство и Кралство Унгария за контрола на областите на Срем, Белград и Браничево и отвъддунавските български владения на Северин.
Quick Facts Информация, Период ...
Close
През 1232 г. унгарски войски, командвани от престолонаследника на унгарския трон Бела IV, предприемат поход срещу земите на българското царство, като превземат Белград, Браничево и Северин и стигат чак до Видин, който обсаждат. В отговор на маджарските действия Иван Асен II изпраща севастократор Александър Асен с неизвестен брой войска от българи и кумани, които успяват да спрат унгарското настъпление и да възвърнат окупираните територии от унгарците.[1] В крайна сметка няма промени на границите на двете държави, също така не е известно дали българският цар и унгарският крал стигат до споразумение, но се знае, че военните действия спират.