селище в Република Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Бучин (на македонска литературна норма: Бучин) е село в Община Крушево, Северна Македония.
Бучин Бучин | |
— село — | |
ОУ „Кирил и Методий“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Крушево |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 610 m |
Население | 738 души (2002) |
Пощенски код | 7525 |
МПС код | PP |
Бучин в Общомедия |
Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.
Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.[1]
На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин,[2] спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.[3]
През 1607 година жителите на Бучин взимат заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 10 000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Този дълг е потвърден в сиджил от 1609 година.[4] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 23 ханета (домакинства) в Бучин дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[5] С берат от 1622 година част от Бучин, заедно с Ношпал, Рилево и още четири села е включено в зиамет с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша.[6]
В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи.[7] Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бучин е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 71 къщи.[10]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бучинъ има 60 български къщи.[11]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички македонци.[14]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.