Бунт в Картахена

Бунта в Картахена е между 4 и 7 март 1939 г. по време на Гражданската война в Испания.

Бунт в Картахена
Държавен преврат в Испания (1939)
Информация
Период	4 – 7 март 1939 г.
Място	Картахена
Резултат	Потушаване на бунта Напускане на републиканския флот
Територия	Испания
Страни в конфликта
Испания Бунтовническа фракция Поддръжници на Сехисмундо Касадо
Командири и лидери
Франсиско Галан Артемио Пресиосо Мигел Биса Фернандес–Паласиос Артуро Еспа Рафаел Барионуево Херардо Арментия
Сили
1 бригада 3 крайцера 8 разрушителя Гарнизон на Картахена 2 спомагателни крайцера
Жертви и загуби
61 убити Гарнизон на Картахена 1 транспортен кораб е потопен 1 225 убити и 700 пленени

Предистория

След падането на Каталония през февруари 1939 г. военното положение на републиката е безнадеждно. Тя все още държи столицата и 30% от испанската територия, но републиканската армия е загубила 220 000 войници, вторият град в страната^[1] и каталонската военна индустрия.^[2] Освен това на 27 февруари президентът на републиката Мануел Асаня подава оставка, а Обединеното кралство и Франция признават франкисткото правителство. Висшите командири на републиканската армия вярват, че по-нататъшната военна съпротива е невъзможна, но министър-председателят, подкрепян от Комунистическата партия на Испания (PCE), иска да продължи съпротивата. Полковник Сехисмундо Касадо, подкрепян от генералите Мануел Гомес и Хосе Миаха, Национална конфедерация на труда (Сиприано Мера), тайните служби на републиката, част от Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и част от Общия съюз на трудещите се, планира държавен преврат срещу Хуан Негрин.^[3]

Бунт

На 3 март Хуан Негрин назначава Франсиско Галан, член на Испанската социалистическа работническа партия, да командва военноморската база Картахена. На 4 март Франсиско Галан пристига в Картахена, за да поеме командването и привържениците на Касадо, водени от полковник Херардо Арментия, се разбунтуват и арестуват Галан.^[4] Тогава Петата колона в града, водена от полковник Артуро Еспа, се присъединява към бунта, превзема бреговите батареи на Лос Долорес и радиостанцията, откъдето излъчват призиви за помощ от националистите.^[5] Рафаел Барионуево, пенсиониран генерал, живеещ в града, се провъзгласява за военен губернатор.^[6]

Бягство на републиканския флот

На 5 март военновъздушните сили на националистите бомбардират пристанището на Картахена, потопявайки разрушителя на испанския републикански флот „Sánchez Barcáiztegui“.^[7] В резултат на това, командирът Мигел Биса Фернандес–Паласиос нарежда на по-голямата част от флота, който включва крайцерите „Miguel de Cervantes“, „Libertad“ и „Mendez Nuñez“, както и осем разрушителя, да избягат от Картахена и да се насочат към Бизерта.

Галан, който е освободен от бунтовниците, бяга на борда на „Libertad“. Тогава IV дивизия на Испанската републиканска армия, командвана от комунистическия офицер Хоаким Родригес, е изпратена в Картахена от Хесус Ернандес, за да потуши бунта.^[8] На 7 март 206-та бригада пристига в Картахена, смазва бунта и превзема радиостанцията и бреговите батареи.^[9] Убити са 61 души.^[10]

Потапяне на Castillo de Olite

Франсиско Франко изпраща войски в Картахена, за да подкрепят бунта, и същия ден два транспортни кораба на националистите пристигат, без да знаят, че бунтът е бил смазан.^[11] Бреговите батареи на Картахена стрелят от близко разстояние и потапят един от тях, SS „Castillo de Olite“. 1 225 войници загиват, а 700 са пленени.^[12]

Последица

Бунтът е потушен, но републиканската флота не се връща в Картахена и бяга в Бизерта във Френски Тунис. Френските власти интернират корабите и по-късно ги предават на националистите.^[13] Без флота евакуацията на републиканските бежанци е невъзможна.^[14]

Източници

1. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.854
3. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp.876.878
4. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.390
5. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. pp.390-391
6. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.876
7. Juliá, Santos; Casanova, Julían; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.266
8. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877
9. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
10. Juliá, Santos; Casanova, Julián; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.267
11. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877
12. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
13. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
14. Graham, Helen. The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press. 2005. p. 113

Литература

• Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish civil war, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
• Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cartagena uprising в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​