село в община Мирково, обл. София From Wikipedia, the free encyclopedia
Буново е село в Западна България. То се намира в община Мирково, Софийска област.
Село Буново се намира в планински район, на 55 км източно от София. Разположено е в Златишко-Пирдопската котловина, обградена от Стара планина (южно от връх Баба) и Средна гора, която започва от село Доганово, като първият хълм от Ихтиманската Средна гора се извисява над Доганово и рида Гълъбец, по поречието на река Буновчица.
През селото преминава жп линията София–Бургас, а първокласният път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до хижа „Чавдар“, връх „Баба“ и оттам до Етрополе.
Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.
Преди Освобождението в Буново е съществувал активен революционен комитет, основан от Васил Левски. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г.[2].
През Руско-турската освободителна война, в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български воини от частта на генерал-майор Виктор Дандевил загиват от студ под връх Баба.
При избухването на Балканската война през 1912 година петима души от Буново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: „През 1926 г. селото е имало 1248 жители“ (том I, стр. 169).
През Втората световна война в планините около селото действа партизанската бригада „Чавдар“. При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.
От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото — т. нар. вилна зона.
На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват три деца и четири жени. Атентаторите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11 септември 2007 г. и седемметров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като атентатът на гара Буново.[4]
Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало килийно училище.
Дебърските майстори зографи братята Яков Мажовски и Исая Мажовски работят в църквата „Свети Теодор Тирон“ в село Буново, където им помага Русалим Дичов.[5]
От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийно училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившия училищен двор растат две гигантски секвои. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.
В Буново са родени историкът Дойно Дойнов, видният български културен деятел Димитър Недев и историкът доц. д-р Георги Ненчовски, автор на тематико-експозиционния план на музей "Луканова къща" - гр. Пирдоп.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.