From Wikipedia, the free encyclopedia
Бук-М1-2 (Индекс ГРАУ – 9K37M1-2, според класификацията на НАТО SA-17 Grizzly („Гризли“)) е руски зенитно-ракетен комплекс, със среден радиус на действие. Разработен в периода 1994 – 1997 г. Разработчик е НИИ по приборостроене „В. В. Тихомиров“. Войскови ЗРК със средна далечина, който е предназначен за защита на войските и обекти на мястото на тяхната дислокация и в хода на настъпателни (отбранителни) действия от ударите на аеродинамични обекти (самолети, вертолети и крилати ракети).
Бук-М1-2 НАТО: SA-17 Grizzly | |
Самоходна установка 9А310М1-2 на ЗРК „Бук-М1-2“ | |
Обща информация | |
---|---|
Вид | Зенитно-ракетен комплекс със среден радиус на действие |
История на производство и служба | |
Изобретател | НИИП, Русия |
Създаване | 1994 – 1997 г. |
Производител | Ракета: Русия ДНПП; КП, СОУ, СОЦ: Русия УМЗ; ПЗУ: Русия ЗиК |
На въоръжение | 1998 г. – понастоящем |
Варианти | Базов модел: 9К37 Бук |
Бук-М1-2 в Общомедия |
Елементите на комплекса „Бук-М1-2“ са на базата на шасито ГM-569 производство на ОАО „Митишчински машиностроителен завод“[1].
Разработката на „Бук-М1-2“ е завършена през 1997 г. Използват се два основни типа ракети – 9М38M1 или 9М317.
След коопериране на предприятия начело с „НИИП В. В. Тихомиров“ в периода 1994 – 1997 г. е проведена работа по създаването на ЗРК „Бук-M1-2“. За сметка на използването на новата ракета 9М317 и модернизация на другите средства от комплекса за първи път е осигурена възможността за поразяване на тактически БР от типа „Ланс“ и авиационни ракети, елементи на високоточното оръжие, надводни кораби на далечина до 25 км и наземни цели (самолети на аеродрумите, пускови установки, големи командни пунктове). Повишена е ефективността за поразяване на самолети, вертолети и крилати ракети. Границите на зоната на поразяване са увеличени до 45 км по далечина и до 25 км по височина. В новата ракета се предвижда използването на инерционно-коректируема система за управление с полуактивна радиолокационна ГСН с насочване по метода на пропорционалната навигация.
Приет е на въоръжение през 1998 г[2].
На базата на Бук-М1-2 е разработена ЗРК Бук-М2, разработката му завършва през 2008 г., първите стрелби са изпълнени през 2010 г. на полигона Капустин Яр.
През 2011 г. комплекса „Бук-М2“ е приет на въоръжение в 297 зрбр ПВО СВ (в Алкино, Башкирия)[3]
Активно се води работа по създаването на нови комплекси за войскова ПВО, в т.ч. на перспективния ЗРК Бук-М3.[4]
На маршевия участък ракетата се насочва с помощта на коректируем по радиокоманди инерционен автопилот, във финалния участък – с помощта на полуактивно радиолокационно самонасочване.
Радар с ФАР („Бук-М2“)
Източник[7]
Основни характеристики на ракетата 9М317:
Като бойна единица комплекса представлява отделен зенитно-ракетен дивизион, състоящ се от батареи за управление – КП, станции за засичане на целите и 3 огневи батареи (2 СОУ и 1 ПЗУ). Допълнително на СОУ 9А310М1-2 може да бъдат придадени средства от ЗРК „Куб“, т.е. СПУ 2П25 и СУРН 1С91 със СПУ 2П25.
Пусково-зареждаща установка 9А39 на комплекса Бук-М1-2 на международния форум „Технологии в машиностроенето“:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.