Бруно Латур
френски философ и социолог на науката / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бруно Латур (на френски: Bruno Latour, 22 юни 1947, Бон, Бургундия, Франция) е френски изследовател на науката, философ и социолог.
Бруно Латур Bruno Latour | |
френски философ и социолог на науката | |
Бруно Латур през 2017 г. в Тайван | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 октомври 2022 г. (75 г.)
|
Религия | католицизъм[1] |
Националност | Франция |
Учил във | Висше училище за обществени науки |
Философия | |
Регион | Философия на науката |
Епоха | 20 век |
Повлиян | Габриел Тард, Мишел Сер, Гастон Башлар |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Минен институт в Париж Институт за политически науки в Париж Лондонско училище по икономика и политически науки Амстердамски университет |
Награди | Холбергова награда (2013) |
Семейство | |
Деца | 2 |
Уебсайт | www.bruno-latour.fr |
Бруно Латур в Общомедия |
От 1982 до 2006 г. кариерата му се свързва с Висшето училище по минно дело в Париж, където преподава и откъдето ръководи многобройни проекти. През следващите десет години е професор в Институтa за политически науки (Париж) и остава там като емеритус до края на живота си.[2] Автор е на няколко десетки монографични трудове, между които Никога не сме били модерни и Реасемблиране на социалното. Възгледите на Латур първоначално са определяни като краен социален конструктивизъм, за което често са били критикувани.
Впоследствие неговият социологизъм добива известна популярност като теория на агента мрежа.
Разбиранията на Латур се отличават от доминиращите англосаксонски постановки като остават в продължение на френската епистемологическа традиция, изхождайки от идеи, предложени от Габриел Тард, Гастон Башлар и Мишел Сер. Около 2010 г. той се ориентира към екологическата тематика, като възприема мотива за Гайа, популяризиран от Джеймс Лавлок.[3]
През 2007 г. името на Бруно Латур се нарежда между десетте най-цитирани изследователи в хуманитарните дисциплини.[4]