From Wikipedia, the free encyclopedia
Брунерови жлези или Дуоденални жлези (на латински: glandulae duodenales) са сложни тръбести жлези от подлигавичния слой (субмукоза) на дванадесетопръстника продуциращи секрет с алкална реакция, които влизат в състава на чревния храносмилателен сок и неутрализира постъпващия от стомаха секрет с кисело pH. Наречени са на името на швейцарския анатом Йохан Конрад Брюнер, който ги открива през 1686 г. в дванадесетопръстници от човек и куче.[1]
Брунерови жлези | |
---|---|
Хистологичен срез на дванадесетопръстник. Брунеровите жлези се намират в субмукозата четвъртите надолу в легендата. | |
Латински | glandulae duodenales |
Атлас | Брунерови жлези |
Брунеровите жлези са разположени в субмукозата на дванадесетопръстника, а при някои видове животни и в началните отдели на празното черво. Намират се под Либеркюновите жлези, с които често имат общи изводни канали.
По строеж Брюнеровите жлези са тубулозни при преживните животни и тубуло-ацинозни при всички останали. Имат самостоятелни изводни канали или се влимат в Либеркюновите жлези. Преоблазават слузоотделящи жлезисти клетки, но се срещат и чашковидни, аргирофилни, пристенни и панетови клетки[2].
Секретът от жлезите представлява гъста безцветна течност. Основният компонент от нея е муцин[3], който е с неутрална и слабо алкална реакция. Освен това в него се съдържа и ензима амилаза, участваща в разграждането на въглехидратите.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.