Аполо (на английски: Apollo) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, на Британския Кралски флот построени през 1880-те и 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Маратон“.
| Бронепалубни крайцери тип „Аполо“ Apollo-class cruiser | |
 Бронепалубният крайцер „Рейнбоу“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Аполо“ |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Астрея“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Маратон“ |
| Производител | Корабостроителници в Гоувън и др., във Великобритания |
| Планирани | 21 |
| Построени | 21 |
| В строеж | 1887 г. – 1889 г. |
| В строй | 1889 г. – 1920 г. |
| Утилизирани | 15 |
| Загуби | 6 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3497 t (нормална) (3700 t обшитите) |
| Дължина | 95,7 m |
| Дължина между перпендикулярите | 91,4 m |
| Ширина | 13,11 m |
| Газене | 5,33 m |
| Броня | на палубата: 37 mm (на скосовете: 51 mm); на бойна рубка: 76 mm; щитове оръдия: 114 mm; гласис на машинното отделение: 127 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 3 двойни и 2 обикновени парни котли |
| Мощност | 9000 к.с. (6,6 МВт) (форсирана) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 20 възела (37 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 мили при ход 10 възела; Запас гориво: 535 t въглища |
| Екипаж | 273 души |
| Кръстен в чест на: | бог Аполон |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2×1 152 mm; 6×1 120 mm; 8×1 57 mm; 1×1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 4×1 457 mm ТА[1] |
| Други | 3 картечници |
| Бронепалубни крайцери тип „Аполо“ в Общомедия | |
Всичко от проекта са построени 21 единици, разделени на 2 серии; Серия 1: „Аполо“ (на английски: HMS Apollo), „Латона“ (на английски: HMS Latone), „Мелампус“ (на английски: HMS Melampus), „Андромаха“ (на английски: HMS Andromache), „Терпсихора“ (на английски: HMS Terpishore), „Найяда“ (на английски: HMS Naiad), „Тетис“ (на английски: HMS Thetis), „Сибила“ (на английски: HMS Sybille), „Трибюн“ (на английски: HMS Tribune), „Сафо“ (на английски: HMS Sappho) и „Сцила“ (на английски: HMS Scylla). Серия 2: „Сириус“ (на английски: HMS Sirius), „Пик“ (на английски: HMS Pique), „Спартан“ (на английски: HMS Spartan), „Индефатигебъл“ (на английски: HMS Indefatigable), „Рейнбоу“ (на английски: HMS Rainbow), „Интрепид“ (на английски: HMS Intrepid), „Брилянт“ (на английски: HMS Brilliant), „Ретрибюшън“ (на английски: HMS Retribution), „Еолис“ (на английски: HMS Aeoulus) и „Ифигения“ (на английски: HMS Iphifenia).
Различията между сериите са незначителни. Крайцерите на втората серия са предназначени за служба в тропиците и получават дървено-медна обшивка на подводната част на корпуса. В резултат те имат малко по-голяма водоизместимост, ширина и газене, а скоростта им е малко по-ниска. До появата на американските леки крайцери тип „Кливланд“ са считани за най-голямата серия еднотипни крайцери в историята на корабостроенето.
Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Астрея“.
Конструкция
Новите крайцери са проектирани като са увеличени размерите на крайцерите от типа „Медея“, със запазване на мощността на силовата установка. Използването на по-компактните вертикални парни машини и по-удачната компоновка на котелните отделения правят работата на огнярите по-удобна и ефективна, в резултат на което всичките крайцери с лекота достигат проектните 19,75 възела. Цялата артилерия се състои само от скорострелни оръдия[2].
Корпус
Бордовите спонсони са премахнати, тъй като на „Медеите“ те са заливани от водата не само при свежо време, но и при високи скорости. В резултат на това от носовата двойка 120-мм оръдия става невъзможно да се води огън право по носа. Почти при половината от тях подводната част е покрита с дърво и обшита с мед. За това обшитите „Еолис“, „Брилянт“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Пик“, „Рейнбоу“, „Ретрибюшън“, „Сириус“ и „Спартан“ са с 200 т по-тежки от необшитите „Аполо“, „Андромаха“, „Латона“, „Мелампус“, „Найяда“, „Сафо“, „Сибила“, „Сцила“, „Терпсихора“, „Тетис“ и „Трибюн“.
Брониране
Дебелината на бронираната палуба в плоскат част е 37 мм, на скосовете 51. Парните машини, издаващи нагоре, са прикрити от 127 мм гласис.
История на службата
- HMS Latona – заложен през 1889 г., спуснат на 22 май 1890 г., в строй от 1893 г.
- HMS Melampus – заложен през 1889 г., спуснат на 2 август 1890 г., в строй от 1892 г.
- HMS Andromache – заложен през април 1889 г., спуснат на 14 август 1890 г., в строй от 1892 г.
- HMS Terpsichore – заложен през 1889 г., спуснат на 30 октомври 1890 г., в строй от 1891 г.
- HMS Naiad – заложен през 1889 г., спуснат на 29 ноември 1890 г., в строй от 1893 г.
- HMS Thetis – заложен през 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г.
- HMS Sybille – заложен през 1889 г., спуснат на 27 декември 1890 г., в строй от 1891 г.
- HMS Apollo – заложен през април 1889 г., спуснат на 10 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMS Tribune – заложен през 1889 г., спуснат на 24 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMS Sappho – заложен през 1890 г., спуснат на 5 май 1891 г., в строй от 1893 г.
- HMS Scylla – заложен през 1890 г., спуснат на 17 октомври 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMS Sirius – заложен през септември 1889 г., спуснат на 27 октомври 1890 г., в строй от 1891 г.
- HMS Pique – заложен през ноември 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г.
- HMS Spartan – заложен през декември 1889 г., спуснат на 25 февруари 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMS Indefatigable – през в 1890 г., спуснат на 12 март 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMCS Rainbow – заложен през 1890 г., спуснат на 25 март 1891 г., в строй от 1892 г.
- HMS Intrepid – заложен през 1890 г., спуснат на 20 юни 1891 г., в строй от 1894 г.
- HMS Brilliant – заложен през 1890 г., спуснат на 24 юни 1891 г., в строй от 1893 г.
- HMS Retribution – заложен през 1890 г., спуснат на 6 август 1891 г., в строй от 1893 г.
- HMS Aeolus – заложен през 1890 г., спуснат на 13 ноември 1891 г., в строй от 1894 г.
- HMS Iphigenia – през през 1890 г., спуснат на 19 ноември 1891 г., в строй от 1892 г.[3]
Преди Първата световна война един крайцер загива, а осем са предадени на скрап.
По време на Първата световна война седем от тях са използвани в качеството на минни заградители („Аполо“, „Андромаха“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Латона“, „Найяда“ и „Тетис“). На 23 април 1918 г. пет крайцера от серията са потопени до Зебрюге като блокшиви („Интрепид“, „Ифигения“, „Брилянт“, „Сириус“ и „Тетис“).
_(14576678520).jpg)
Оценка на проекта
В края на 19 век крайцерите тип „Аполо“ и „Едгар“ са смятани за висше достижение на корабостроителното изкуство: бидейки със 700 t по-леки от предшествениците им, „Мърси“, те носят силна артилерия и сравнително дебела бронирана палуба, развиват добра скорост, не губят бойната си актуалност до началото на 1900-те години. Не случайно всички последващи английски крайцери втори ранг са развитие на „Аполо“, у когото има само два недостатъка – сравнително малки запаси въглища и боеприпаси.
Бързо построена, крайцерската армада на Англия, за едно десетилетие, също толкова бързо, губи своето бойно значение и в началото на 20 век в строй британския флот има наведнъж няколко десетки остарели бронепалубни крайцера от първите серии[4].
Източници
Литература
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
