Брекча
From Wikipedia, the free encyclopedia
Брекчите са група грубозърнести скали, състоящи се от здраво слепени ъгловати отломки от един или няколко вида скали или минерали, с размер над 1 см.[1] Горната граница на размера на фрагментите се определя нееднозначно от различните автори. Някои я приемат на 5 м, други – на 10 м или дори на 20 м.[2] Свързващата материя е някакъв вид финозърнесто минерално или скално вещество, наричано цимент. Названието на брекчата идва от италианската дума breccia, означаваща отломка.[3]
Когато образуващите късове са заоблени, скалата се нарича конгломерат. Съществуват и преходни форми със смесени ръбести и закръглени късове, които се наричат конгломератни брекчи. При други размерът на фрагментите е изключително малък, почти микроскопичен. Това са разновидности на брекчите, преходни към туфи, наричани брекчиеви туфи или туфоберкчи.[4][5]
Фрагментите на брекчите могат да бъдат от еднакви или различни скали. Обикновено рязко се различават по състав от свързващото вещество, но понякога могат да бъдат и подобни на него.[1] Както отломките, така и циментът, могат да бъдат с най-разнообразен състав – базалтови, варовикови, гнайсови, порфирни и други.[4][5]