Блато
воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност / From Wikipedia, the free encyclopedia
Блато (или мочурище, мочур, батак) е участък от земната повърхност характеризиращ се с излишно овлажняване, в който се натрупват неразложени органични вещества, превръщайки се впоследствие в торф. В по-тесен смисъл блатото се отъждествява с торфище и се определя като участък от земната повърхност с излишно овлажняване, покрито със слой торф с дебелина не по-малко от 0,3 m (в неосушен вид). Участъците, в които няма торф или са покрити с такъв, но с дебелина под 0,3 m се наричат заблатени земи. Повечето от блатата имат голямо стопанско значение. Добитият след изсушаването торф се използва за торене, топливо и за постилка на домашни животни. От него се изработват редица ценни химически продукти (амоняк, катран и др.), а плоскости от неразложен торф се използват в строителството. Блатата са съсредоточени основно в Северното полукълбо, предимно в горската зона. Общата им площ е около 3,5 млн. km², като най-разпространени са в Европа, в Полесието и в Западен Сибир.[1]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Блато.