Битка при Тразименското езеро

Битката при Тразименското езеро (24 юни 217 г. пр.н.е. – април от Юлианският календар) е сражение от Втората пуническа война между картагенците, ръководени от Ханибал и римляните, водени от консул Гай Фламиний. Битката е една от най-големите и най-успешни засади във военната история.

Битка при Тразименското езеро
Втора пуническа война
Битката при Тразименското езеро
Информация
Период	21 юни, 217 пр.н.е.
Място	Тразименско езеро, Умбрия, Италия
Резултат	Решителна Картагенска победа.
Страни в конфликта
Картаген Римска република
Командири и лидери
Ханибал Гай Фламиний †
Сили
30 000 пехота 40 000 пехота
Жертви и загуби
2500 убити и много загинали от раните си (Тит Ливий) 15 000 убити (Тит Ливий)
Битка при Тразименското езеро в Общомедия

Въведение

Ханибал предвожда въоръжени войници през цялата земя между град Кортона и Тразименското езеро. Зад планините разположил конниците в самия вход към теснината под доброто прикритие на възвишения, така че, когато римляните навлезли в нея, при внезапно нападение с конницата те щели да се окажат отрязани между езерото и планините. Фламиний достига езерото преди залез слънце, а на следващия ден, преди изгрев, преминал теснината без да разузнае обстановката. След като походната му колона почнала да се разгъва в полето, забелязва враговете, които били срещу него, но не и скритите в засада войски в тила си и другите над тях.

Битката

Мястото на сражението днес с изглед от езерото. Армията на Ханибал била разположена по върховете на най-близките гористи хълмове

Картагенецът Ханибал, постигнал това към което се стремял – да затвори противника между езерото и планините и да го обкръжи със своята войска – дал на всички сигнал за нападение. Когато се втурнали надолу по най-кратките пътеки, те заварили римляните съвършено неподготвени и изненадани, защото вдигналата се от езерото мъгла била по-гъста в ниското, отколкото в планините, така че отрядите на враговете от повечето хълмове можели добре да се виждат помежду си и поради това да налитат едновременно. Отвсякъде се разнесли бойни викове и римляните, преди още да видят ясно, почувствали, че са обградени и че се завързва сражение и на фронта, и на крилата, без да успеят да построят бойния ред, да приготвят оръжията за бой и да извадят мечовете.

При надвисналата тъй голяма опасност консулът запазва достатъчно самообладание сред всеобщата паника и като се насочвал по посока на обърканите викове, започнал да построява бойния ред според случая и мястото и навсякъде, където могъл да отиде и да бъде чут, насърчавал войниците, заповядвал им да не отстъпват и да се сражават: защото не с обети и молби за помощ към боговете, а със сила и храброст можело да се измъкнат оттам; с меч трябвало да си проправят път през строя на враговете и колкото по-малко се страхуват, толкова по-малка била опасността. Поради шума и безредието не можело да се чуе нито съвет, нито заповед и войниците не само, че не помисляли да търсят своите знамена, редици и места, но едва им стигали силите да вземат оръжието и да го приготвят за бой, а за някои то било по-скоро бреме, отколкото защита. Отвсякъде се чували стоновете на ранените и ударените по телата и доспехите, примесени с викове от паника. Едни побягвали, но спирали, увлечени от тези, които искали да се бият; други, които се връщали в боя, били повличани от тълпата на бягащите. По-късно, когато предприели напразни опити да нападнат едновременно във всички посоки, защото от двете страни ги заграждали хълмовете и езерото, а отпред и в гръб – бойният ред на враговете. Станало ясно, че единствената надежда за спасение е в десницата и оръжието, тогава всеки сам на себе си станал вожд и съветник в боя; битката била подновена, но нито бойните редици били правилно подредени, нито антесигнаните се сражавали пред знамената, за да бъде зад тях бойният ред на триариите, нито всеки бил в своя легион, кохорта или манупула: случайността ги събирала на едно място и собственият дух подсказвал всекиму отпред или отзад да се сражава. Въодушевлението тогава било толкова голямо, че никой от сражаващите се не усетил земетресението, което разрушило големи части от много градове в Италия, отклонило бързи реки от течението им, докарало морето в речните корита, предизвикало огромни свличания в планините. Почти три часа продължавало сражението, но около консула битката била най-настървена и безпощадна. Съпровождали го най-отбраните войници, а и той самият, щом усетел, че някъде неговите войници са притиснати и са в беда, неуморно се притичвал на помощ. Тъй като се отличавал с доспехите си, римляните го защитавали, а враговете се стремели към него с всички сили, докато един конник от инсубрите – името му било Дукарий – не познал консула по външността и не казал на съотечествениците си: „Ето този унищожи нашите легиони и опустоши нивите и града ни. Сега ще го принеса в жертва на душите на нашите нещастно погубени граждани.“ Сетне забил шпори в корема на коня, пробил си път сред най-гъстата част на враговете и като съсякъл най-напред оръженосеца, който се изпречил срещу идващия враг, пронизал консула с копие. Спуснал се да смъкне доспехите на консула, но триариите защитили тялото му с щитовете си. Тогава да бяга голяма част от римската войска и вече нито езерото, нито планините можели да бъдат препятствие за страха.

След битката

С изгрева на слънцето се разкрива безнадеждната действителност и позорно разбитата римска войска. Така протекла прочутата битка при Тразименското езеро – едно от малкото паметни поражения на римския народ. Петнадесет хиляди римляни са убити на бойното поле; десет хиляди се спасили с бягство и разпръснати по цяла Етрурия, се отправили по всевъзможни пътища към Рим. Две хиляди и петстотин души от враговете загиват в сражението, след това мнозина – от раните си. Ханибал освободил пленените латини без откуп, а римляните оковал.

При първото известие за поражението в Рим народът сред огромен страх и суматоха се стекъл към форума. Матроните бродели по пътищата и разпитвали когото срещнели какво било това неотдавнашно поражение и каква е съдбата на войската. Едва малко преди залез слънце преторът Марк Помпоний излиза със съобщението: „Победени сме в голяма битка“.

Източници

• Достопаметни герои и деяния. (Тит Ливий) 142 стр.