Битка при Рокроа

Битката при Рокроа се води на 19 май 1643 г. между армиите на Испания и Франция в рамките на Френско-испанската война. Резултатът е победа за французите. Тази битка се счита от по-старите историци за прелом в отношенията между двете най-силни европейски държави през 17 век – тя поставя началото на края на испанската хегемония, заместена от френската.^[2] Съвременните изследователи считат, че това мнение е преувеличено.^[3]

Битка при Рокроа
Френско-испанска война
Рокроа, последното терцио, картина на Аугусто Перер-Далмау
Информация
Период	19 май 1643 г.
Място	Рокроа, Шампан-Ардени, Франция
Резултат	Победа за Франция
Страни в конфликта
Испания Франция
Командири и лидери
Франсиско де Мело Граф Фуентес † Принц дьо Конде
Сили
19 000 пехотинци 8000 конници 18 оръдия [1] 17 000 пехотинци 6000 конници 14 оръдия [1]
Жертви и загуби
8000 убити 2000 ранени 7500 пленени 2000 убити 2500 ранени
49.919444, 4.527778
Битка при Рокроа в Общомедия

Прелюдия

След 1640 г., Испания, която се намира в състояние на война с Франция и множество протестантски държави в Германия, се оказва в затруднено положение. През същата година избухва въстание в Каталония, а малко след това и в Португалия, докато французите засилват натиска си към Франш-Конте и испанските владения в Италия. Въпреки всичко, испанците събират 27 000-хилядна армия в Испанска Ниделандия и настъпват през Фландрия и Ардените към Северна Франция. Армията достига град Рокроа в долината на река Оаз и го обсажда. Французите обаче реагират бързо и 23 000 души,^[4] начело с 22-годишния херцог Конде (по-късно той ще стане известен като Великият Конде), успяват да се придвижат на север преди да пристигне испанското подкрепление от 6000 души. Испанците не успяват да блокират пътя към Рокроа и са принудени да приемат битката.

Ход на битката

Битката при Рокроа

Битката започва рано сутринта. Френската армия атакува, но испанските пехотинци в центъра са много по-добре обучени и ефективни и отблъскват французите. Кавалерията на френския ляв фланг атакува противно на заповедите на Конде и също е отблъсната, но френската кавалерия от дясно, под ръководството на Жан дьо Гасон, разбива испанския ляв фланг. Конде се възползва от това и атакува уязвимия ляв фланг на испанската пехота, но след успешна контраатака на испанската конница, французите отново са принудени да се оттеглят,^[5] а испанската кавалерия влиза в бой с резервите на французите.

Докато трае това сражение, Конде предприема обходна маневра и напада испанската конница отзад, която отстъпва и оставя пехотата да поеме битката. На два пъти, обаче, френските атаки биват отблъснати с тежки загуби от испанските терции, които упорито продължават битката. Конде заповядва да се обстрелват с артилерията, включително и с пленените испански оръдия.^[6]

Германските и валонските пехотици избягват от полесражението, но испанците остават с техния командир и удържат всички атаки на вражеската кавалерия, както и на тежкия артилерийски обстрел. Тогава Конде предлага преговори и останалите испански войници приемат и отстъпват от полесражението.

В битката испанската пехота дава 8000 убити и 7500 пленени, а францизуте губят около 4500 убити и ранени.^[7]

Последствия

Битката има изключително голяма пропагандна стойност за кардинал Мазарини и херцог Конде. Това също е първата голяма битка, която испанците губят от повече от един век,^[8] но историците отбелязват, че войниците от Валония, Германия, Италия и други испански владения се разбягват първи, докато испанската пехота, превъзхождана от противника се пропуква едва след множество кавалерийски атаки и артилерийски обстрел. Рокроа, обаче, слага началото на края на испанското надмощие в Европа. Испания провължава войната с Франция с голям успех, като побеждава французите в Каталония и Италия и отвоюва много от загубените позиции. Въпреки това, испанската страна е силно изтощена поради огромните ресурси, необходими за войната, както и неуспешното развитие на кампанията срещу разбунтувалата се Португалия. През 1658, испанците са победени от французите в битката при Дюните и войната завършва на следващата 1659 с Пиренейския договор.

Източници

1. John Childs, Warfare in the Seventeenth Century. p. 74
2. Trevor Davies, Spain in Decline 1621 – 1700, London 1957, p. 66
3. Richard Straddling, Europe and the Decline of Spain, London 1981, p. 119
4. Съотношението на силите виж в Dictionary of battles. The world's key battles from 405 BC to today, gen. ed. David Chandler, New York 1988, p. 100
5. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 363
6. Ibid.
7. William Welsh, Spanish Disaster at Rocroi, Warfare History Network
8. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 41