Битка при Александрия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката при Александрия или Александийската война (на латински: bellum Alexandrinum) се води от римския генерал Гай Юлий Цезар и Клеопатра VII против Арсиноя IV и Птолемей XIII между септември 48 пр.н.е. и януари 47 пр.н.е. (по юлианския календар) след битката при Фарсал в Александрия, Египет.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Ancient_Egypt.png/320px-Ancient_Egypt.png)
Битка при Александрия | |
Карта на древна Александрия в Египет | |
Информация | |
---|---|
Период | 1 септември 48 пр.н.е. – 1 януари 47 пр.н.е. |
Място | Елинистически Египет |
На 7 юни 48 пр.н.е. Гней Помпей губи битката при Фарсала против Юлий Цезар и бяга в Египет.[1] Регенстият съвет, ръководен от Потин, регент на Птолемей XIII, под командването на генерал Ахил убива Помпей.[2] Два дена след това, на 27 юли 48 пр.н.е. Цезар пристига в Александрия.
Потин дава заповед на Ахил с неговата 20 000-на войска от Пелусион (30 km югоизточно от Порт Саид) да маршируват към Александрия и разбият много по-слабата войска на Цезар. Когато Александийската война започва, Цезар се намира в дворцовия квартал и държи царската фамилия и Потин като заложници. Потин поддържа тайно контакт с Ахил, но носачите на съобщенията са хванати и това дава повод на Цезар да екзекутира Потин.[3] Птолемей XIII поема веднага командването против Цезар.[4]
През есента 48 пр.н.е. Митридат I от Пергам последва Цезар в Египет. Когато Цезар е обсаден в Александрия от египетската войска, Митридат е изпратен от него да събере допълнителна войска в Сирия и Мала Азия. Той рекрутира голяма войска, към която са и около 3000 евреи под командването на Антипатър, бащата на Ирод Велики. На 14 януари 47 пр.н.е. Цезар и Митридат водят решителната битка близо до Нил, побеждават и унищожават египетската войска, при която Птолемей XIII се удавя в Нил. След това Александрия капитулира.[5][6]