Битка за Атлантика (Втора световна война)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката за Атлантика е най-дългата военна кампания[1][2] през Втората световна война, продължила от 1939 г. до капитулацията на Нацистка Германия през 1945 г. В сърцето на конфликта е съюзническата морска блокада на Германия, обявена в деня след обявяването на война, и последвалата германска контраблокада. Върхът на конфликта е от средата на 1940 г. до края на 1943 г. В битката за Атлантика се съревновават немските подводни лодки (U-boot) и други военни кораби на Кригсмарине (немските ВМС) и самолети на Луфтвафе (немските ВВС) срещу ВМС на Канада, ВМС на Великобритания, ВМС на САЩ и търговските съдове на съюзниците. Конвоите, идващи основно от Северна Америка и преимуществено пътуващи към Великобритания и СССР, са защитавани през повечето време от британските и канадските ВМС и ВВС. Тези войски са подкрепяни от кораби и самолети на САЩ от 13 септември 1941 г.[3] Нацистите се подкрепяни от подводниците на Реджа Марина (италианските ВМС), след като техният съюзник от Оста, Кралство Италия, влиза във войната на 10 юни 1940 г.
Битка за Атлантика | |||
Втора световна война | |||
Офицери на мостика на британски есминец провеждат наблюдение, октомври 1941 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 3 септември 1939 – 8 май 1945 г. | ||
Място | Атлантически океан, Северно море, Норвежко море, Ирландско море, Лабрадорско море, Северен ледовит океан, залив Сейнт Лорънс | ||
Резултат | Победа на съюзниците | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка за Атлантика в Общомедия |
Бидейки островна държава, Великобритания е силно зависима от доставките на стоки. Великобритания се нуждае от над един милион тона вносен материал на седмица, за да може да оцелява и да се сражава. В същността си битката за Атлантика е борба на Съюзниците да снабдяват Великобритания и опит на Оста да спре потока на търговски доставки, които помагат на Великобритания да продължава да се сражава. От 1942 г. Оста се опитва да предотврати натрупването на съюзнически запаси и екипировка на Британските острови за подготовката на нахлуването в окупирана Европа. Победата над германските подводници е предпоставка за изтласкването на Оста. Изходът на битката е стратегическа победа за Съюзниците – нацистката блокада се проваля, но на голяма цена: 3500 търговски кораба и 175 военни кораба са потопени в замяна на 783 немски подводници.
Терминът „Битка за Атлантика“ е въведен от Уинстън Чърчил през февруари 1941 г.[4] Наричана е „най-дългата, най-мащабната и най-сложната“ морска битка в историята.[5] Кампанията започва веднага, след началото на войната в Европа, по време на така наречената Странна война и продължава шест години, до капитулацията на Германия през май 1945 г. Включва хиляди кораби и над 100 конвойни сражения и около 1000 еднокорабни срещи на територия, покриваща милиони квадратни километри океан. Ситуацията се променя постоянно, като ту едната, ту другата страна взема превес, докато участващи държави се предават, включват или дори променят страни в хода на войната и с разработването на нови военни тактики, контрамерки и екипировка от двете страни в конфликта. Постепенно Съюзниците вземат превес, преодолявайки немските нашественици на повърхността към края на 1942 г. и побеждавайки немските подводници към средата на 1943 г., въпреки че загубите от немските U-boot продължават до края на войната.