Белведере на Пфингстберг
From Wikipedia, the free encyclopedia
Белведере на Пфингстберг (на немски: Belvedere auf dem Pfingstberg) е дворец в град Потсдам, принадлежащ към ансамбъла от Потсдамски дворци и градини – част от световното културно наследство под опеката на ЮНЕСКО.[2][3][4] Дворецът е от тип „белведере“ (от италиански: belvedere – в превод: „хубава гледка“) и е разположен на хълма Белведере, на което се дължи и наименованието му.
Белведере на Пфингстберг | |
Местоположение | |
Вид | Дворец |
---|---|
Местоположение | Потсдам, Федерална република Германия |
Архитект | Фридрих Август Щюлер[1] |
Изграждане | XIX век |
Белведере на Пфингстберг в Общомедия |
Дворецът се намира северозападно от Новата градина, двореца Цецилиенхоф и Мраморния дворец,[5] както и в близост до руската колония Александровка. Разположен е на хълма Пфингстберг (76 m н. в.) – най-високото възвишение в частта на Потсдам, западно от река Хафел.
Белведере на Пфингстберг е построен при управлението на крал Фридрих Вилхелм IV като дворец за наслада на красивата гледка отвисоко.[6] По първоначални планове е трябвало да бъде значително по-обширен, но поради финансови затруднения и промяна в приоритетите (започване на строежа на Оранжерийния дворец), Белведере остава във вида си, който е запазил до днес.
Дворецът с прословутите си две кули, изграден по обрезци от италианския Ренесанс, преминава през два етапа на строителство, първият от които е от 1847 до 1852 г., а вторият следва след дълго прекъсване от 1860 до 1863 г.[7][8] На архитектите Лудвиг Персиус, Фридрих Август Щюлер и Лудвиг Фердинанд Хесе е възложено да извършат строителството въз основа на проектните чертежи на краля.[8] Ландшафтният архитект Петер Йозеф Лене отговаря за планирането на градинските/парковите съоръжения на открито.[9]
Белведере на Пфингстберг е единственият паметник в ансамбъла на световното наследство на Потсдам, който се стопанисва от частно сдружение, основано по времето на ГДР с цел да запази рушащата се тогава сграда.[10]