Астуро-леонски (на астурски: Asturllionés; на мирандски: Asturo-lheonés) се наричат няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени в западната част на Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Лингвистично се класифицират като диалекти на един език, но по политически причини се говори за три езика. Астуро-леонските диалекти са резултат от еволюцията на латинския на територията на Кралство Леон и заемат междинно място между кастилския (испанския) от изток и галисийския/португалския от запад.[1][2] Астуро-леонските езици са класифицирани от ЮНЕСКО като застрашени.[3]
| Астуро-леонски езици asturianu | |
| Страна | Испания, Португалия |
|---|---|
| Говорещи | 550 000 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИталийскиРоманскиИтало-западнороманскиЗападнороманскиГало-иберийскиИберороманскиЗападноиберийски Астуро-леонски | |
| Официално положение | |
| Официален в | Миранда ду Доуру (Португалия) |
| Регулатор | Институт за мирандски език |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | ast |
| ISO 639-3 | ast |
 | |
| Астуро-леонски езици в Общомедия | |
Към астуро-леонския езиков ареал принадлежат три политически, а не лингвистично дефинирани понятия:
- Астурският (asturianu или bable) в испанската автономна област Астурия;
- Леонският (llionés) в западните части на провинциите Леон, Самора и Саламанка от автономна област Кастилия и Леон[4] и вече изчезналите диалекти в съседните области Рио де Онор и Гудрамил в северната част на окръг Браганса в Португалия;[5]
- Мирандският (mirandés, в червено на картата вдясно) в селищата около граничния град Миранда ду Доуру в източната част на окръг Браганса, Португалия.
Езикът има три основни диалекта, разделени вертикално от север на юг от Астурия до Португалия. Трите диалекта са:[6]
- Западен (във виолетово на картата вдясно): по-близо до галисийски отколкото до кастилски (леонски и западноастурски)
- Централен (в тъмносиньо на картата вдясно): с най-голям брой говорещи (централноастурски)
- Източен (в светлосиньо на картата вдясно): по-близо до кастилски (източноастурски)
По-далечно свързани с езиковия ареал са:
- Кантабрийският (cántabru или montañés, в светлозелено на картата вдясно), говорен в Кантабрия, Испания. Съществуват различни позиции по отношение на тези диалекти: диалекти на кастилския, диалекти на астуро-леонския или независим език;
- Естремадурският (estremeñu, в тъмнозелено на картата вдясно), говорен в северозападна Естремадура (Испания) е по-далечно свързан с групата и обикновено се смята за кастилски диалект, повлиян от астуро-леонския.
- Еонавският (eonaviegu, в жълто на картата вдясно) или галисийско-астурски (gallego-asturianu), говорен между реките Ео и Навия в Астурия, който понякога се разглежда като най-западен диалект на астурския, но по-често е разглеждан или като част от диалектите на галисийския, или като независим език.
Рамон Менендес Пидал използва името леонски за цялата лингвистична област, включително Астурия. В последно време този термин е заменен с астуро-леонски сред учените, които работят в областта на иберороманските езици. Все още обозначението леонски може да се използва по отношение на астуро-леонския от хора, които не говорят астурски или мирандски.[1][7] Речникът на испанския език на Кралската академия за испански език определя астуро-леонския като термин с лингвистична класификация: романски диалект, произхождащ от Астурия и Кралство Леон в резултат на местната еволюция на латинския език. Речникът дефинира леонския като географски термин: разновидност на испанския език, говорена на територията около Леон. Препратката към леонския език в член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон (конституцията) има значението на първия, общ термин.[8]
Езикът произлиза от простонародния латински с влияния на местните иберийски езици и по-конкретно произлиза от езика на северноафриканските легиони, разположени в Асторга и този на VI Победоносен легион. Еволюция на този романски език е отразена в първите писмени документи от средата на 10 век в някои манастири на Астурия и Леон. Пример за такъв писмен паметник е Nodicia de Kesos (Списъкът на сирената), датиран между 974 и 980 година.[9][10][11]
Традиционното име на езика (на целия лингвистичен ареал) е леонски. Вероятно леонският е разпространен в много по-обширна територия през Средновековието, съответстваща грубо на границите на Кралство Леон. След като кастилският става основен език в Испания, лингвистичните характеристики на леонския език отстъпват прогресивно на запад.[12] Кастилският се появява в областта през късния 14 век, когато централната администрация изпраща емисари и функционери да заемат политическите и църковни служби.
Леонският до началото на 20 век е смятан за неформален диалект (базилект) на кастилския, но в 1906 година Рамон Менендес Пидал доказва, че той е резултат от еволюцията на латинския на територията на Кралство Леон.[1][13]
Астурски език
От 1974 година са положени много усилия за запазване и разпространение на астурския език. В 1981 година астурският език или бабле е признат официално за сфера, нуждаеща се от защита от централното правителство. В 1994 година астурският е пръв език на 100 000 души и втори на 450 000 души способни да говорят и разбират астурски.[14] Със закон на автономната област от 23 март 1998 година астурският/бабле е обявен за „традиционен език“ в Астурия:
| „ | Бабле/астурският, като традиционен език на Астурия, се радва на защита. Княжество Астурия ще подкрепя употребата му, разпространението му и обучението на него.[15] | “ |
Леонски език
Леонският (разбиран в тесен смисъл като леонските диалекти на територията на провинциите Леон, Самора и Саламанка) в 2006 година е официално признат от автономната област Кастилия и Леон. В член 5, алинея 2 на Автономния статут на Кастилия и Леон е записано:
| „ | Леонският се ползва със специална защита от страна на институциите, заради своята специална ценност за езиковото наследство на Областта. Неговата защита и поддръжка ще бъдат регулирани.[16] | “ |
Леонският, като част от астуро-леонските езици, е смятан за застрашен език от ЮНЕСКО.[3][17] В края на 1990-те няколко асоциации неофициално предлагат леонски езикови курсове. В 2001 година Леонският университет (Universidad de León) създава курс за учители по леонски и местните и провинциални власти разработват езикови курсове за възрастни. Днес леонски може да бъде учен в големите градове на трите провинции Леон, Самора и Саламанка. Градският съвет на град Леон прави кампании за насърчаване на младите хора да учат леонски.
Мирандски език
Мирандският език (на практика южнолеонски диалект) е говорен в град Миранда ду Доуру и едноименната община Миранда ду Доуру, Португалия. През 19 век, Жозе Лейте ди Вашкунселуш описва мирандския като:
| „ | езика на фермите, работата, дома и любовта | “ |
отбелязвайки, че това е напълно отделен език от португалски. От 1986/1987 езикът е преподаван на ученици между 10 и 11 години и днес мирандският се възстановява. Мирандският има по-малко от 5000 носители, но числото достига 15 000, ако се броят и тези, на които той е втори език. В това число към 2000 година 10 000 души го използват регулярно и 5000 го използват, когато се завърнат в областта.[18]
Португалия предприема стъпки за защита на мирандския, като официално го признава в 1999 г.[19] Регулиран е от Института за мирандски език.
Морфология
В астуро-леонските езици се използват следните синтетични времена:
- Синтетичен плусквамперфект на -ra.
- Бъдещ субхунтив на -r(e).
- Личен инфинитив на -r(e). Завършва по същия начин като бъдещия субхунтив, но се различава в много случаи, тъй като личният инфинитив винаги използва инфинитивната основа, а бъдещият субхунтив използва миналата основа.
Примерни текстове
| Място | Провинция | Диалект | Текст |
|---|---|---|---|
| Кареньо | Астурия | Централен | Tolos seres humanos nacen llibres y iguales en dignidá y drechos y, pola mor de la razón y la conciencia de so, han comportase fraternalmente los unos colos otros. |
| Сомиедо | Астурия | Западен | Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros. |
| Биерзо | Леон | Западен | Tódolos seres humanos nacen ḷḷibres ya iguales en dignidá ya dreitos ya, dotaos cumo tán de razón ya conciencia, han portase fraternalmente los unos conos outros. |
| Кабрера | Леон | Западен | Tódolos seres humanos ñacen llibres y iguales en dignidá y dreitos y, dotaos cumo están de razón y concéncia, han portase fraternalmente los unos pa coños outros. |
| Миранда | Миранда ду Доуру | Западен (мирандски) | Todos ls seres houmanos nácen lhibres i eiguales an denidade i an dreitos. Custuituídos de rezon i de cuncéncia, dében portar-se uns culs outros an sprito de armandade. |
Примерен текст на мирандски език е следният текст, написан от Амадеу Ферейра, публикуван в португалския вестник „Публико“ на 24 юли 2007 година и съпоставен с астурския и леонския
| Мирандски: | Леонски: | Астурски: |
|
Muitas lhénguas ténen proua de ls sous pergaminos antigos, de la lhiteratura screbida hai cientos d'anhos i de scritores hai muito afamados, hoije bandeiras dessas lhénguas. Mas outras hai que nun puoden tener proua de nada desso, cumo ye l causo de la lhéngua mirandesa. |
Muitas llinguas tien arguyu de los sous pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita van cientos d'annos y d'escritores bien famosos; guei bandeiras d'eisas llinguas. Peru hai outras que nun pueden tener arguyu de nada d'eisu, cumu ye'l casu de la llingua mirandesa. |
Munches llingües tienen arguyu de los sos pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita hai cientos d'años y d'escritores enforma famosos, güei banderes d'eses llingües. Pero hai otres que nun pueden tener arguyu de nada d'eso, como ye'l casu de la llingua mirandesa. |
Сравнителни таблици
| латински | галисийски | португалски | астуро-леонски | кастилски |
|---|---|---|---|---|
| Дифтонгизация на 'o' и 'e' | ||||
| Porta(m) (врата) | porta | porta | puerta | puerta |
| Oculu(m) (око) | ollo | olho | güeyu/güechu | ojo |
| Tempu(m) (време) | tempo | tempo | tiempu | tiempo |
| Terra(m) (land) | terra | terra | tierra | tierra |
| F– (предна позиция) | ||||
| Facere (правя) | facer | fazer | facere | hacer |
| Ferru(m) (желязо) | ferro | ferro | fierru | hierro |
| L– (предна позиция) | ||||
| Lare(m) (огнище) | lar | lar | llar/ḷḷar | lar |
| Lupu(m) (вълк) | lobo | lobo | llobu/ḷḷobu | lobo |
| N– (предна позиция) | ||||
| Natal(is) / Nativitate(m) (Коледа) | nadal | natal | ñavidá | navidad |
| pl-,cl-,fl- groups | ||||
| Planu(m) (равен) | chan | chão | chanu/llanu | llano |
| Clave(m) (ключ) | chave | chave | chave/llave | llave |
| Flamma(m) (пламък) | chama | chama | chama/llama | llama |
| Възходящи дифтонги | ||||
| Causa(m) (нещо) | cousa | cousa / coisa | cousa/cosa | cosa |
| Ferrariu(m) (ковач) | ferreiro | ferreiro | ferreiru/-eru | herrero |
| –kt- и –lt– groups | ||||
| Factu(m) (направено) | feito | feito | feitu/fechu | hecho |
| Nocte(m) (нощ) | noite | noite/n"ou"te | nueite/nueche | noche |
| Multu(m) (много) | moito | muito | mue'itu/muchu | mucho |
| Auscultare (чувам) | escoitar | escutar | escueitare/-chare | escuchar |
| m´n groups | ||||
| Hom(i)ne(m) (мъж) | home | homem | home | hombre |
| Faminem (глад) | fame | fome | fame | hambre |
| Lum(i)ne(m) (огън) | lume | lume | llume/ḷḷume | lumbre |
| intervocalic -l- | ||||
| Gelu(m) (лед) | xeo | gelo | xelu | hielo |
| Filictu(m) (папрат) | fieito | feto | feleitu/-eichu | helecho |
| -ll- | ||||
| Castellu(m) (крепост) | castelo | castelo | castiellu/-ieḷḷu | castillo |
| intervocalic -n- | ||||
| Rana(m) (жаба) | ra(n) | rã | rana | rana |
| –lj- group | ||||
| Muliere(m) (жена) | moller | mulher | muyer/mucher | mujer |
| c´l, t´l, g´l groups | ||||
| Novacula(m) (бръснач) | navalla | navalha | ñavaya | navaja |
| Vetulu(m) (стар) | vello | velho | vieyu/viechu | viejo |
| Tegula(m) (керемида) | tella | telha | teya | teja |
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
